Сет Франк беше постъпил в университетската болница „Джордж Вашингтон“ със сътресение на мозъка. Състоянието му се подобрявало. Все още неидентифицираният бездомник не беше извадил същия късмет. Името на Джак Греъм заемаше централно място в репортажа, посветен на вълната от престъпления, извършени от един и същ човек. Кейт прочете статията и вдигна поглед към него.
— Трябва да идем някъде другаде — отсече Джак, допи кафето си и стана.
Таксито ги закара до мотела му в покрайнините на града. Той се озърна и се насочи към стаята си. Заключи вратата, сложи резето и едва тогава свали шапката и очилата си.
— О, Джак, толкова съжалявам, че те въвлякоха във всичко това — каза Кейт разтреперана.
Той я взе в обятията си и постоя така, докато не усети, че тялото й се отпуска.
— Аз сам се въвлякох. Сега просто трябва да се измъкна. — Той се опита да се усмихне, но това не уталожи страховете й. Кейт се ужасяваше, че съдбата на баща й може да последва и Джак.
— Записах се поне десетина пъти на телефонния ти секретар.
— Изобщо не ми е хрумвало да го прослушам, Кейт.
Джак й разказа какво се е случило до този момент. Очите на Кейт се изпълниха с ужас.
— О, милостиви боже!
Помълчаха малко.
— Имаш ли представа кой те преследва?
Джак поклати глава и изпъшка.
— Имам някакви бегли хипотези, но не съм стигнал до нищо по-съществено. Надявам се скоро да ми стане ясно.
Последните думи увиснаха във въздуха като тежко предупреждение. Погледът му също говореше недвусмислено, че независимо от преобличанията, смяната на транспорта и какви ли не още хитрости невидимите преследвачи могат да се доберат до него във всеки един момент. Нямаше значение дали са ченгета или някакви други. Убийството му бе въпрос единствено на време.
— Но нали са получили това, което искат? — каза Кейт умолително.
Джак се отпусна назад и протегна натежалите си крайници, които сякаш бяха чужди.
— Не мога да разчитам на това, Кейт — изправи гръб той и огледа стаята. На стената висеше евтино изображение на Исус. Как му се искаше да се излее върху него божествената благодат точно в този момент! Само чудото можеше да го спаси.
— Но ти не си убил никого, Джак. Сет Франк ще го потвърди, а вашингтонската полиция ще му повярва.
— Така ли мислиш? Франк ме познава, Кейт, и въпреки всичко в началото беше готов да повярва на скалъпеното обвинение. Усетих го по тона на гласа му. Спомена чашата, но няма как да се докаже, че следите от пръстите ми са взети именно от нея. Всички улики водят категорично към мен и към факта, че съм извършил двойно убийство. Всъщност убийството е вече тройно, ако броим снощните събития. Адвокатът ми би ме посъветвал да се призная за виновен, за да получа от двайсет години до доживотен затвор с надежда за обжалване. И аз да съм, и аз бих препоръчал подобен вариант. Нямам никакви шансове да спечеля, ако се стигне до процес. Разполагам единствено с предположения, навързани около всички тези убийства. Кой ще повярва, че става въпрос за някаква конспирация? Съдията би ми се изсмял в лицето, а съдебните заседатели дори не биха ме изслушали. То и какво ли да им кажа!
Джак се облегна на стената с ръце в джобовете. Нямаше сили да погледне към Кейт. Всичките му планове за по-близкото и по-далечното бъдеще бяха зачеркнати завинаги.
— Ако не загина предварително, ще издъхна в затвора на стари години.
Кейт седеше с ръце в скута. Постепенно осъзна как всяка надежда потъва като тежък камък в тъмни, дълбоки води.
Сет Франк отвори очи. Всичко пред погледа му се мержелееше. Стори му се, че е изправен пред огромно бяло платно, върху което са размазали кални, сиво-черни бои. След няколко тревожни минути успя да разбере, че се намира в бяла болнична стая. Понечи да се надигне, но една ръка леко натисна рамото му.
— Не така бързо, лейтенанте.
Франк вдигна глава. Лора Саймън му се усмихваше дружелюбно, макар че в погледа й се четеше загриженост. Сега тя въздъхна с облекчение.
— Къде се намирам?
— В университетската болница. Подбрал си мястото така, че да те цапардосат на няколко пресечки от нея. И това е постижение — каза тя, приведена над леглото, за да не го кара да извръща глава. Той я погледна недоумяващо.
— Сет, помниш ли какво се е случило?
Франк се замисли за снощното премеждие. Снощно ли беше всъщност?