— Кой ден сме днес?
— Четвъртък.
— Значи ме питаш за събитията от снощи?
— Да. Какво се случи около единайсет часа? Поне тогава са те намерили. Както и онзи човек.
— Какъв друг човек? — разтревожи се Франк.
— По-спокойно, Сет. — Лора оправи възглавницата под него.
— Имало е и някакъв бездомник. Още не са го идентифицирали. И него са ударили по главата. Вероятно е издъхнал моментално. Ти си имал по-голям късмет.
Франк докосна леко слепоочията си. Не се чувстваше голям късметлия.
— Кой друг са заварили?
— Какво?
— Имало ли е още някой?
— О, не. Сега да ти кажа най-странното. Помниш ли онзи адвокат, с когото гледахме видеозаписа?
— Да. Казва се Джак Греъм — замръзна Франк.
— Точно така. Та той извършил двойното убийство в „Патън, Шоу и Лорд“. На всичкото отгоре е бил забелязан да тича откъм подлеза на метрото горе-долу по същото време, когато ти и бездомникът сте били нападнати. Този тип се оказа голям престъпник. А иначе прилича на невинен колежанин.
— Успял ли е да се измъкне?
— Успял е да избяга от метрото — рече Лора, поучудена от внезапния интерес. — Залавянето му е въпрос на време. — Тя погледна към прозореца и се накани да тръгва. — Вашингтонската полиция иска да разговаря с теб, когато се почувстваш по-добре.
— Едва ли ще им бъда от полза. Не си спомням кой знае какво.
— Временна амнезия. Ще си възвърнеш паметта, няма страшно. — Тя облече якето си. — Е, аз ще тръгвам. Все някой трябва да се грижи за безопасността на богаташите от Мидълтън, докато ти се излежаваш тук. Гледай да не ти стане навик! — усмихна се Лора. — Вече се бяхме притеснили, че трябва да си търсим нов следовател.
— Че къде ще намерите такъв страхотен?
Лора се засмя.
— Жена ти пак ще дойде след няколко часа. А сега си почивай. — Тя се обърна към вратата, но се сети за още нещо. — А, Сет, не ми каза какво си правил снощи на Фарагът Уест.
Франк не отговори веднага. Не че страдаше от амнезия. Спомни си много ясно какво се бе случило.
— Сет?
— Знам ли, Лора! — притвори очи Франк. — Нищо не помня.
— Не се притеснявай, ще се сетиш. А дотогава ще са заловили Греъм и нещата ще се изяснят.
Лора излезе. Франк нямаше намерение да си почива. Зарадва се, че Джак е на свобода. Притесни се да не би да помисли, че той му е устроил засадата. Каза си, че все пак трябва да е прочел съобщението във вестниците, от което ставаше ясно, че сам е попаднал в клопката. Бяха им отнели ножа за писма. Нямаше никакво съмнение, че именно той е бил в кутията. Шансовете им да изобличат убийците се свеждаха до нула.
Франк отново се опита да стане, но главата така го заболя, че веднага се отпусна назад. Трябваше да се измъкне от болницата на всяка цена. Беше много важно да се свърже с Джак. Засега не виждаше перспектива нито за едното, нито за другото.
— Каза, че имаш нужда от помощта ми. Какво мога да направя за теб? — попита Кейт. Личеше си, че е готова да го стори на всяка цена.
Джак седна до нея на леглото. Изглеждаше много угрижен.
— Не знам дали трябва да те намесвам в тази история. Вече се чудя дали не направих грешка, като ти се обадих.
— Джак, през последните четири години съм се занимавала само с крадци, изнасилвачи и убийци.
— Известно ми е, но поне си знаела с кого си имаш работа. Лошото е, че преследвачите ми са напълно анонимни. Готови са да застрелят всеки, който се изпречи на пътя им. Нещата са много сериозни.
— Няма да си тръгна, докато не ми кажеш как да ти помогна.
Джак се поколеба и извърна поглед от нея.
— Не го ли направиш, ще те издам на полицията. По-добре да те приберат на по-сигурно място.
— Като нищо ще го направиш — въздъхна той.
— Защо не! И бездруго престъпвам закона в момента. Ако не ми се довериш, ще… — Тя млъкна и го погледна така, че Джак се почувства щастлив, задето са заедно дори и за миг.
— Добре. Искам да влезеш във връзка със Сет. С изключение на тебе той е единственият човек, на когото мога да се доверя.
— Да, но ти си изгубил пакета. Нима мислиш, че Франк е в състояние да ти помогне? — Кейт все още изпитваше омраза към следователя.
Джак се изправи и закрачи из стаята. Най-сетне се спря и я погледна.
— Помниш ли, че баща ти беше побъркан на тема сигурност. Винаги си имаше резервен план.
— Помня — отвърна сухо Кейт.
— Ами аз разчитам на същото.
— Какво говориш?
— Лутър сигурно е разработил резервен план и в този случай.
Кейт зяпна от учудване.
— Мисис Брум?
Едуина Брум си подаде носа през процепа на вратата.
— Да?
— Аз съм Кейт Уитни. Дъщерята на Лутър Уитни.