— Искам тук да е излизано, нищо да не остане — разпореди се Ръсел. — Само мъртвата. Хм. Президентът трябва да я е докосвал многократно. Бъртън, прегледай тялото й и отдели всяко чуждо косъмче. После я облечи.
Бъртън се зае с изпълнението на заповедта.
Колин седна до президента и го накара да изпие още една чаша кафе. Опитваше се да се пребори с унеса му. Знаеше, че пълното проясняване на паметта ще настъпи много по-късно. Ръсел седна от другата страна на президента и го хвана за ръка. Вече го бяха облекли и сресали. Раненото рамо бе превързано. Щеше бързо да заздравее, защото той бе в чудесна форма.
— Господин президент? Алън? — призова, го Ръсел и насочи с ръце лицето му към себе си.
Дали знаеше какво е сторила преди малко? Едва ли. Та той бе посветил цялата вечер на желанието си за секс. Тя му бе отдала тялото си. Въпросите бяха излишни. Технически погледнато, можеше да се каже, че го е изнасилила. Ръсел обаче бе убедена, че на практика е изпълнила мечтата на един мъж. Нямаше значение дали той ще си спомни случилото се и нейната саможертва. Отсега нататък щеше да му покаже силата на привързаността си.
Президентът трудно фокусираше предметите. Колин разтърка врата му. Шефът им започна да се съвзема. Ръсел погледна часовника на китката си. Наближаваше два часът след полунощ. Трябваше да тръгват. Тя го плесна по бузата, за да привлече вниманието му. Усети как Колин застива на място. Ама че ограничено момче!
— Алън, правихте ли любов с дамата?
— Какво…
— Имахте ли сношение?
— Ааа… Не. Май че не. Не помня…
— Накарай го да изпие още малко кафе. Трябва да се свести, по дяволите.
Колин кимна и се зае със задачата. Ръсел застана до Бъртън, който внимателно оглеждаше трупа.
Той бе участвал в множество полицейски разследвания. Знаеше как и какво да търси. Не бе предполагал, че придобитите умения ще му послужат, за да осуети едно разследване, вместо да го улесни, но събитията от тази вечер нямаха нищо общо с обичайните очаквания.
Бъртън огледа помещението и прецени къде да насочи вниманието си. Не бяха в състояние да заличат следите по шията на жертвата, както и някои други микроскопични следи, останали по тялото й. Така или иначе, никоя от тези улики не би отвела към президента, освен ако полицията не го заподозреше, което бе твърде малко вероятно.
Странното съчетание на следи от душене и огнестрелни рани щяха да поразпалят любопитството на ченгетата.
Бъртън насочи отново вниманието си към покойницата. Тъкмо се готвеше да й сложи бикините, когато някой го потупа по рамото.
— Прегледай я!
Бъртън вдигна поглед и се опита да каже нещо.
— Прегледай я! — смръщи вежди Ръсел. Често се смръщваше по същия начин на служителите в Белия дом, където всички трепереха пред нея. Бъртън не се страхуваше от Ръсел, но бе достатъчно интелигентен, за да прецени, че не бива да влиза в конфликт. Започна бавно да изпълнява нареждането й. После постави тялото на мястото така, както го бяха намерили. Рапортува на Ръсел с едно поклащане на глава.
— Сигурен ли си? — усъмни се Ръсел, макар и сексуалният й набег над президента да я бе убедил, че той или не е проникнал в партньорката си, или не е успял да стигне докрай. Повече предпазливост обаче не би била излишна. На човек му настръхваше косата при мисълта за чудесата, на които бяха способни съвременните експерти.
— В края на краищата аз не съм гинеколог. Не можах да открия нищо. Мисля, че имам известен опит в това отношение, но обикновено не се разхождам с микроскоп в джоба.
Ръсел трябваше да се примири. Предстоеше им доста работа, а времето напредваше.
— Джонсън и Варни какво казаха?
— Чудят се защо се бавим — обади се Колин.
— Нали не сте…
— Спазихме нарежданията ви, мадам. Те са свестни момчета — погледна я внимателно Колин. — Работят за президента още от предизборната кампания. На тях може да се разчита.
Ръсел отвърна с усмивка. Биваше си го този младеж. Хубавец и предан служител от президентската охрана. Щеше да й свърши добра работа. Виж, Бъртън бе по-проблематичен. Единственият й силен коз беше, че двамата с Колин са стреляли едновременно. Дали не са могли да избегнат убийството бе спорен въпрос. Важното беше, че и двамата са забъркани в тази каша.
Лутър наблюдаваше операцията с възхищение, от което се чувстваше гузен. Тези момчета си знаеха работата. Бяха методични, предпазливи, прецизни и умни професионалисти. Истинските пазители на закона не се различават много от престъпниците. И едните, и другите си служат със същите умения и техники. Само целите са различни.