Старицата й се усмихна дружелюбно. Кейт си отдъхна.
— Виждала съм те и преди. Лутър ми е показвал твои снимки. Ама ти си още по-хубава наяве.
— Благодаря за комплимента.
Едуина отвори широко вратата.
— Влизай. Сигурно си замръзнала.
Поведе гостенката си към малката стаичка, превзета от три мързеливи котки, които се протягаха блажено по столовете.
— Тъкмо направих чая. Да ти сипя ли?
Кейт се поколеба. Не разполагаше с много време. Огледа тясната всекидневна. Забеляза старото, издраскано пиано в ъгъла, покрито с дебел слой прах. Старицата едва ли го използваше. Времето й бе отнело дори възможността да се наслади на любимия си инструмент. Дъщеря й се бе самоубила, а мъжът й отдавна не беше между живите. Сигурно рядко й се случваше да я навести някой.
— Да, разбира се. Благодаря.
Двете се разположиха на овехтелите, но доста удобни кресла. Кейт отпи от силния чай и се постопли. Отметна един кичур назад и забеляза тъжния поглед на старицата, прикован в лицето й.
— Много ми е мъчно за баща ти, Кейт. Знам, че не се разбирахте, но Лутър е най-добрият човек, когото някога съм познавала.
Кейт почувства, че пламва от притеснение.
— Благодаря за хубавите думи. Тепърва ще проумеем колко ни липсва на всички.
Едуина плъзна поглед към малката масичка до прозореца, отрупана със снимки на Уонда от най-щастливите мигове на живота й. Майката и дъщерята много си приличаха.
Кейт си спомни своеобразния олтар в нейна чест върху нощното шкафче на баща й.
— Така е — обърна се към нея Едуина.
Кейт остави чашата си на масата.
— Мисис Брум, не ми се иска да започвам още от вратата, но нямам много време.
— Ти си дошла заради смъртта на Лутър и дъщеря ми, нали? — приведе се старицата очаквателно.
— Защо мислите така? — погледна учудено Кейт.
Едуина се приведе още по-ниско и зашепна:
— Защото знам, че Лутър не е убил Кристин Съливан. Напълно съм убедена в това. Като да съм видяла убийството със собствените си очи.
— Знаете ли кой… — озадачи се Кейт.
— Не, не — поклати тъжно глава Едуина. — Нямам представа кой е убиецът.
— Тогава защо сте толкова сигурна, че не е Лутър?
Домакинята наистина се обърка. Облегна се назад и притвори очи. Кейт не помръдваше. Чакаше отговор на въпроса си.
— Ти си негова дъщеря. Предполагам, че имаш право да узнаеш истината — промълви Едуина, отпи от чая, попи влагата от устните си със салфетка и пак се облегна назад. Черната персийска котка измърка и се разположи в скута й. — Миналото на баща ти ми е известно. Двамата с Уонда се познаваха отдавна. По едно време тя имаше сериозни проблеми. Тогава Лутър й помогна да стъпи на крака и да заживее почтено. Винаги ще съм му благодарна за това. Помагал ни е във всички трудности. Работата е там, че ако не беше Уонда, баща ти никога нямаше да иде в имението през онази фатална нощ.
Едуина продължи да говори. Когато завърши разказа си, Кейт пое дълбоко дъх и изпусна тежка въздишка. Старицата не откъсваше тъжния си поглед от нея. Първо помълча, а после постави набръчканата си ръка върху коленете й.
— Лутър много те обичаше, детето ми. Повече от всичко на света.
— Доколкото разбирам…
Едуина бавно поклати глава.
— Никога не те е упреквал за чувствата ти към него. Мислеше, че са напълно основателни.
— Казал го е?…
— Да. Много се гордееше, че си станала прокурорка. Все ми викаше: „Дъщеря ми е прокурорка, и то само да знаеш каква! Тя е родена да раздава справедливост. Има право да ми се сърди.“
Кейт усети, че й се вие свят. Не беше в състояние да се справи с толкова емоции наведнъж. Потърка тила си и надзърна през прозореца. Един черен автомобил спря отсреща и бързо потегли отново. Кейт погледна тревожно към старицата.
— Мисис Брум, вие сте много мила, но посещението ми има съвсем конкретна цел. Не разполагам с достатъчно време, за да поговорим по-дълго. Имам нужда от помощта ви.
— Ще направя каквото трябва.
— Моят баща ви беше изпратил един пакет.
— Да. Аз го препратих на Джак Греъм. Така ми беше заръчал Лутър.
— Знам. Джак получи пакета, но някой… някой му го отне. Чудим се дали баща ми не ви е изпратил още нещо, което може да ни помогне.
Тъгата в очите на Едуина се стопи. Погледът й стана буден и остър. Зарея се някъде зад Кейт.
— Обърни се назад, мила. Виж столчето на пианото и книгата с псалми вляво.
Кейт повдигна възглавничката на столчето и взе книгата в ръце. Вътре намери малък пакет.
— Лутър обичаше да изпипва подробностите. Каза, че ако пакетът изчезне, трябва да изпратя това на мистър Греъм. Тъкмо се канех да го направя, когато разбрах от новините какво е станало. Сигурна съм, че мистър Греъм не е извършил нищо от това, в което го обвиняват.