Джак прескочи една ограда и тупна в двора на къщата. Притисна се до тухлената стена и чу стъпките на преследвачите си. Бяха го забелязали. Всеки момент щяха да се появят. Джак изхвръкна от двора и хукна към Индиана Авеню.
Пресрещна го полицейска кола. Той свърна в една пресечка, но усети, че отново са го подгонили. Каза си, че няма как да им избяга. Опипа пакетчето в джоба си. Какво да прави с него? Вече нямаше доверие на никого. Знаеше, че формалностите изискваха точен опис на вещите на задържания, разписан от самия него, но си даваше сметка, че човекът, способен да посегне на някого дори в присъствието на полицията, няма да се поколебае да открадне вещите му от полицейското управление. Това пакетче беше неговият единствен и последен шанс. Във Вашингтон не се прилагаше смъртното наказание, но и доживотната присъда не бе за предпочитане.
Той се мушна между две сгради, хлъзна се на леда и се просна върху купчина консервни кутии. Здравата се удари. Изтърколи се на една страна и разтърка лакътя си. Не чувстваше коляното си. Опита се да седне и застина от ужас.
Срещу него блеснаха фаровете на автомобил. Гумите изсвистяха на педя от главата му. Джак се сниши на асфалта. Нямаше сили дори да помръдне.
Вратата на колата се отвори и шофьорът излезе. Хвана Джак под мишниците и го дръпна здраво.
— По дяволите, Джак. Размърдай си задника — изпъшка Сет Франк.
28
Бил Бъртън се надвеси над командното табло. Тим Колин четеше някакъв доклад, седнал на бюрото си.
— Хей, Тим.
Колин вдигна глава озадачен.
— Спипали са го близо до сградата на съда. Искам да присъствам на задържането. За всеки случай.
Колата на Сет Франк летеше из града със святкаща синя лампа. Автомобилите почтително спираха, за да й направят път.
— Къде е Кейт? — обади се Джак откъм задната седалка, където лежеше, завит с одеяло.
— Предполагам, че в този момент й четат правата на арестантите. След това ще я обвинят в съучастничество.
— Давай да се връщаме, Сет. По-добре да се предам. Тогава ще я пуснат.
— Как ли пък не!
— Говоря сериозно, Сет — надигна се Джак.
— Аз също, драги. Иди се предай. С това няма да помогнеш на Кейт, но ще пропилееш последния шанс и на двама ви.
— Но тя…
— Аз ще се погрижа за нея. Вече се обадих на един приятел във вашингтонската полиция. Той е много свястно момче.
— По дяволите! — отпусна се на седалката Джак.
Франк отвори прозореца, протегна ръка и свали буркана от покрива на колата. Захвърли го на седалката до себе си.
— Как са ме подушили?
— Нямам представа — погледна Франк към огледалото за обратно виждане. — Предполагам, че някой е проследил Кейт. Аз обикалях наоколо, защото с нея се бяхме уговорили да се срещнем до Конферентния център, след като ти предаде пакета. Чух по полицейската радиостанция, че са те забелязали. Засякох по радиовълните в кой район те търсят и, слава богу, че те видях да изскачаш от онази улица. За малко да те премажа. Как се чувстваш?
— Отлично. Трябва да си устройвам всяка година по някоя такава гоненица, колкото да поддържам форма за купата „Най-бързо бягащ престъпник“.
Франк се изкикоти.
— Добре, че отърва кожата, приятелю. Радвай се на късмета си. Получи ли очакваното подаръче?
Джак изруга на глас. Съвсем беше забравил за пакета. Извади го от джоба си.
— Имаш ли фенерче?
Франк запали лампичката на тавана. Джак заразглежда снимките.
— С какво разполагаме? — попита го следователят.
— Със снимки на ножа за писма.
— Хм. Както и се очакваше. Забелязва ли се нещо по-особено?
— Май не — присви очи Джак в полумрака. — Но с уредите във вашата лаборатория сигурно ще се забележи.
— Слушай, Джак — въздъхна Франк, — снимките едва ли ще ни свършат кой знае каква работа. Дори и да идентифицираме отпечатъците, това няма доказателствена сила. Да не говорим, че не можеш да направиш генетична проба по снимка.
— Така. Не забравяй, че имам четиригодишен стаж на адвокат.
Сет намали скоростта. Наближаваха Пенсилвания Авеню, където движението беше доста оживено.
— Какво предлагаш в такъв случай?
Джак се почеса, разтри нараненото си коляно и рече:
— Преследвачите ми бяха способни на всичко, за да се доберат до ножа. Готови бяха да претрепят и мен, и теб, и който им се изпречи на пътя. Имаме си работа с доказани параноици.
— Което потвърждава теорията ни, че истината е неудобна за някоя много важна клечка. Е, получиха си ножа обратно. А ние какво да правим, Джак?
— Лутър не е направил тези снимки само за в случай, че ножът изчезне.