— Какво искаш да кажеш?
— Той се върна в Щатите след престоя си в Барбадос. Помниш ли? Чудехме се кое го е накарало да си дойде.
Франк спря на един червен светофар и се извърна назад.
— Така е. Наистина се върна. Да не би да си разбрал защо?
Джак внимателно се надигна и седна, снишил глава.
— Струва ми се, че да. Бях ти споменал, че Лутър е от този тип хора, които няма да оставят лъжата да възтържествува.
— Да, но той първо избяга от Щатите.
— Знам. Сигурно е действал по първоначалния си план. Завръщането му показва, че нещо го е принудило да промени намеренията си. Тогава е направил и снимките. — Джак ги разпери като ветрило.
Светна зелено. Франк отново потегли.
— Нищо не разбирам. Защо не е изпратил ножа в полицията, ако е решил да изобличи престъпника?
— Може би планът му е бил именно да го изпрати. Казал е на Едуина Брум, че дори и да й съобщи истината, тя няма да му повярва. Щом един от най-близките му хора би се усъмнил, какво остава за полицията, която на всичкото отгоре ще го обвини в опит за кражба?
— Да речем, че е имал проблем с правдоподобността. Каква е ролята на снимките?
— Да речем, че е искал да размени ножа срещу пари. Кое е най-сложното при такава операция?
— Начинът на заплащане — отговори веднага Франк. — Най-сложно е да измислиш как да получиш парите, без да попаднеш в капан. Обикновено инструкциите за получаването на предмета се изпращат след прибираното на сумата, но последното никак не е лесно. Именно това обяснява защо толкова отвличания завършват с неуспех.
— Ти как би организирал получаването на сумата?
Франк помисли малко и отвърна:
— Щом клиентите ми нямат желание да уведомят полицията, бих действал светкавично. Така ще поема по-малък риск и ще имам време да избягам.
— Как би го направил?
— Чрез превеждане на сумата по банков път. Имах един случай на присвояване на суми, когато работех в Ню Йорк. Помня, че престъпникът беше присвоил всичко чрез банкови трансфери. Не можеш да си представиш какви страхотни пари се въртят ежедневно. Кой ще тръгне да проследява пътя им? Умният престъпник може да си прибере сумичките и да изчезне, преди да са го усетили. Изпращаш инструкциите на клиентите си и те ти прехвърлят парите. Цялата работа отнема няколко минути. Доста по-приятен вариант, отколкото да си ги търсиш до някоя боклукчийска кофа в парка, където ще ти пръснат черепа още щом се появиш.
— Предполагам, че можеш да проследиш хода на сумата, която прехвърляш.
— Разбира се. Нали трябва да назовеш банката, където я изпращаш, и сметката също.
— Да предположим, че изнудваният е достатъчно опитен, за да успее да проследи хода на сумата. Какво става после?
— После може да успее да се добере до някаква информация, като започне от номера на сметката, макар че никой престъпник не би използвал истинското си име или осигурителен номер в този случай. Човек с интелигентността на Уитни би заложил и някои други инструкции предварително, така че сумата да се раздроби и прехвърли по други банки в момента на получаването си. Следата постепенно изчезва и изнудвачът може спокойно да се ползва от богатството си.
— Сигурен съм, че Лутър е направил нещо подобно.
Франк внимателно се почеса около превръзката на главата. Шапката му беше нахлупена и го притесняваше.
— Само едно нещо не разбирам. Защо му е било да го прави? Не се е нуждаел от парите след обира в имението на Съливан. Имал е предостатъчно, за да изчезне безследно. След известно време щяха да решат, че е излязъл от играта.
— Прав си. Можел е да постъпи и по този начин. Нищо не му е пречело Да се покрие и да забрави за цялата работа, но той се връща. На всичкото отгоре очевидно е изнудвал убиеца на Съливан. Щом мотивът му не е бил да се обогати, защо е решил да го прави?
— За да ги поизпоти малко — отсече следователят след кратък размисъл. — Да им напомни за присъствието си и да ги унищожи чрез доказателството, което притежава.
— Но той не е бил убеден, че това доказателство е достатъчно само по себе си.
— Защото убиецът е високопоставена особа.
— Точно така. Ти как би действал?
Франк спря колата и я паркира.
— На негово място бих се опитал да се сдобия с още доказателства.
— Как? По пътя на изнудването?
— Предавам се — разпери ръце Франк.
— Ти каза, че сумата може да се проследи от изнудената страна.
— Аха.
— Възможен ли е обратният вариант — получателят да проследи откъде е изпратена сумата?
— О, господи! Ами разбира се — плесна се по челото Франк, забравил за мозъчното сътресение. — Уитни е можел да докаже кой му праща парите. Враговете му смятат, че си играят на котка и мишка и че те са котката. А той пък си мисли обратното, готвейки се да скочи отгоре им.