Джак пак погледна през прозореца.
Тим Колин беше подал глава от автомобила точно под уличната лампа. Незначителният инцидент бе привлякъл любопитството му. До него седеше Бил Бъртън. Колин приведе рамене и вдигна затъмнения прозорец на лимузината. Бъртън постави буркана на покрива на автомобила и наду сирената. Колата на агентите профуча с бясна скорост покрай задния вход на Белия дом и се спусна към квартала, където се очакваше залавянето на Джак.
Адвокатът хвърли един поглед към Сет Франк и се усмихна горчиво на скорошното му избухване. Сети се, че Лутър бе изругал по същия начин точно преди да издъхне. Спомни си, че бе чул същата реплика в участъка, когато му показа вестника с усмихнатия президент на първа страница.
Предсмъртните думи на Лутър. Колко гняв и озлобление имаше в тях!
— Копеле мръсно! — процеди Джак.
Алън Ричмънд стоеше до прозореца и се косеше, че е заобиколен от некадърници. Глория Ръсел беше загубила ума и дума. Президентът бе прекарал с нея пет-шест нощи и интересът му се беше изчерпал. Реши да я изхвърли от екипа си, когато му дойде времето. След изборите щеше да потърси истински професионалисти. Подчинените му трябваше да го оставят на мира, за да се съсредоточи върху съдбините на страната.
— Според проучванията не съм мръднал напред с нито един процент — заяви той, вперил поглед навън.
— Толкова ли е важно дали ще спечелиш с шейсет или със седемдесет процента? Победата си е победа.
— Да — изсъска той и се извъртя на пети. — Много е важно, по дяволите!
Глория прехапа устни и се опита да го успокои.
— Ще утроя усилията ни, Алън. Може би трябва да ударим под кръста конкурентите.
— Поне това трябва да успеем да направим, Глория.
Тя сведе поглед. Каза си, че минат ли изборите, ще се отдаде на околосветски пътешествия. Щеше да обикаля из места, където не познава никого. Имаше нужда от нов старт. Това щеше да й възвърне равновесието.
— Добре, че разрешихме онзи досаден проблем — рече той с ръце, сключени зад гърба. Представляваше великолепна гледка — висок, безупречно сресан и елегантен. Сякаш всеки миг щеше да поведе след себе си непобедима армада. Но историята бе направила мита за непобедимите армади на пух и прах.
— Отърва ли се вече от онова нещо?
— Не. Пазя си го в бюрото. Може би все още желаеш да си го прибереш — изрече той тъй саркастично, че на Глория й се прииска да си тръгне веднага.
— Остана ли ни нещо друго за обсъждане?
Ричмънд поклати глава и пак застана до прозореца. Ръсел посегна към дръжката на вратата, когато Бил Бъртън влетя в кабинета.
— Имаме проблем — каза той.
— Кажи ми какво иска той в крайна сметка — избоботи президентът, докато разглеждаше снимките.
— Бележката не го съобщава — отговори бързичко Бъртън. — Предполагам, че му трябват пари, тъй като ченгетата са по петите му.
— Много ме озадачава фактът, че Джак Греъм е решил да изпрати снимките до нас. — Ричмънд погледна многозначително към Глория Ръсел.
Бъртън нямаше желание да защитава Глория, но реши, че времето е твърде оскъдно, за да се заяждат един с друг.
— Сигурно Уитни му е казал — рече той.
— Доста дълго е почакал, преди да ни се обади — парира го президентът.
— Възможно е Уитни да го е направил по заобиколен път, така че Греъм да достигне до извода сам, след като поразмисли.
Президентът захвърли снимките. Ръсел притеснено отклони поглед от него. Видът на ножа за писма я беше парализирал от ужас.
— Бъртън, не виждам с какво ни заплашват тези снимки — каза президентът.
Агентът седна и прокара ръка по лицето си.
— Аз поразсъждавах над този проблем. Предполагам, че Джак просто посяга към последната сламка. Положението му е неспасяемо, а приятелката му е зад решетките. Сто на сто е изпаднал в отчаяние. Осенило го е вдъхновението. Проумял е няколко очевидни неща и е решил да си опита късмета, като ни размаха снимките под носа.
Ричмънд се изправи и прокара пръст по чашата за кафе.
— Можем ли да го открием?
— Има начини, но не знам колко време ще отнеме.