— Какво ще стане, ако пренебрегнем предизвикателството?
— Не е изключено да си затрае и да офейка нанякъде.
— Ами ако го залови полицията…
— … и той се разприказва? — довърши изречението Бъртън. — Напълно е възможно да се случи точно така.
Президентът вдигна една снимка.
— Цялата му версия се крепи само на тези картончета. Защо да се притесняваме?
— Мен не ме тревожи изобличителната сила на снимките — отбеляза агентът.
— Разбирам. Ти се страхуваш, че те могат да бъдат добавени към разни други улики, с които полицията разполага, и да последват доста неудобни въпроси.
— Може и така да се каже. Не забравяйте, че с вас е свършено при възникване и на най-малкото подозрение. Как ще спечелите следващите избори? Сигурно на това разчита Джак. В този момент трябва да се избягват всякакви скандали.
Президентът се замисли. Не биваше да допуска нещо да попречи на преизбирането му.
— Откупът няма да свърши работа, Бъртън. Знаеш го много добре. Самият Треъм е опасен. — Ричмънд стрелна с поглед Ръсел, която по време на целия разговор седеше със сведен поглед и с ръце на скута. Как може да е такова мекотело! — каза си презрително.
Седна на писалището си и отвори някаква папка.
— Занимай се със случая, Бъртън — рече той и ги отпрати.
Франк погледна към часовника на стената, затвори вратата на кабинета си и грабна телефона. Главата още го болеше, но докторите предвиждаха скорошно възстановяване.
— Добър ден. Разговаряте с мотел „Президент“ — отвърнаха му от другата страна.
— Бихте ли ме свързали със стая 233?
— Един момент, моля.
Изминаха няколко секунди. Франк започна да се притеснява. Джак трябваше да се намира в стаята си.
— Ало?
— Аз съм.
— Как си?
— Доста по-добре от теб, предполагам.
— Как е Кейт?
— Пуснаха я под гаранция. Успях да я прехвърля при мен.
— Сигурно много се радва.
— Не подбираш думите си с необходимата точност. Слушай, нещата са много напечени. Плюй си на петите, не се колебай. Говоря сериозно.
— Но Кейт…
— Джак, те разполагат само с показанията на един-единствен журналист, който се е опитал да я изнуди за интервю. Полицията не те е видяла в посочения район. Кейт няма да има никакви проблеми. Говорих вече с прокурора. Той е склонен да оттегли обвинението.
— Дано да си прав.
— По дяволите, Джак! Кейт ще се оправи сто пъти по-добре от самия теб, ако не се замислиш за бъдещето си. Трябва да бягаш. Тя също те умолява да го направиш.
— Кейт ли?
— Днес разговарях с нея. Този път бяхме удивително единодушни.
Джак се успокои и въздъхна.
— Добре. Накъде да поема?
— Смяната ми свършва в девет часа. Ще бъда при теб точно в десет. Дотогава да си стегнал багажа си. Аз ще имам грижа за останалото.
Франк затвори и си пое дълбоко дъх. Даваше си сметка какъв риск е поел. Реши, че е по-добре да не мисли за това.
Джак погледна часовника си. Единствената чанта с багаж се мъдреше на леглото. Не беше взел много неща за из път. Телевизорът в ъгъла на стаята работеше, но не предаваха нищо интересно. Джак усети жажда и погледна дали му се намират монети. Щеше да изтича до автомата за безалкохолни напитки в дъното на коридора. Надзърна през вратата, сложи тъмните очила и бейзболната шапка и се измъкна безшумно. Вратата на стаята до стълбището също се отвори, но Джак не я чу. Той дори не заключи след себе си.
Когато се върна в стаята, осветлението беше изключено. Това го поучуди, защото не си спомняше да е загасял лампите. Протегна се към ключа на стената, но някой тръшна вратата зад гърба му и го повали на леглото. Джак бързо се извъртя на една страна и успя да различи силуетите на двама мъже. Този път нападателите му не бяха покрили лицата си с маски, което не беше добър знак.
Джак опита да се втурне към вратата, но двата пистолета препречиха пътя му. Той се отпусна на леглото и прикова поглед в лицата на мъжете.
— Гледай ти какво съвпадение. Та ние се познаваме. Ти се опита да ме очистиш — посочи той към Колин, — а ти се постара да ме измамиш — извъртя се Джак към Бъртън. — Направи го много успешно. Бъртън ти беше името, нали? Бил Бъртън. Имам страхотна памет за имена.
Колин погледна към Бъртън и реши да каже нещо:
— Агент от Тайните служби Тим Колин. При последната ни среща здравичко ме намлати, Джак. Сигурно си бил доста изявен спортист в гимназията.
— Аха. Още ме боли рамото.
Бъртън седна до Джак.
— Мислех, че добре съм си покрил следите. Как ме намерихте?
— Едно птиченце ни каза къде си, Джак — погледна Бъртън към тавана.