Покойницата вече бе облечена и поставена така, както бе паднала на пода. Колин привършваше работата си по ноктите й. Бяха инжектирали специален разтвор под тях, за да изчистят микроследите от кожа и други изобличаващи доказателства.
Леглото беше оправено, а чаршафите — прибрани в торба, готови за изгаряне. Колин беше почистил и стълбите.
Всичко, до което се бяха докосвали, с изключение на един-единствен предмет, беше добре почистено. Бъртън заличаваше следите по килима с прахосмукачка в ръка. Той щеше да напусне къщата последен.
Бяха се погрижили да разхвърлят порядъчно стаята. Целта им предизвика усмивка у Лутър. Обстановката трябваше да подсказва опит за кражба. Огърлицата бе пусната в торбичка с изобилие от пръстени на жертвата. Искаха да създадат впечатлението, че покойната е изненадала крадец в разгара на престъплението, а той я е убил. Не знаеха, че само на два-три метра от тях ги подслушва и наблюдава един съвсем истински крадец.
Свидетел!
Лутър никога не бе присъствал на обир, извършен от някой друг. Откриеха ли скривалището му, щяха да го застрелят на място. Един застаряващ, трикратно осъждан престъпник не е кой знае каква жертва в името на Човека на бъдещето.
Президентът бавно се заклатушка към изхода, прикрепян от Колин. Ръсел ги наблюдаваше. Не забеляза, че погледът на Колин се стрелка трескаво из стаята. Агентът видя чантичката на нощното шкафче и подалата се дръжка на ножа за писма. Спусна се енергично към него, надяна му пластмасово пликче и се зае с почистването му. Ръсел го връхлетя и го грабна за ръката.
— Да не си посмял, Колин!
Колин не беше толкова проницателен колкото Бъртън. По лицето му се изписа изумление.
— Ама това нещо е покрито с отпечатъците на президента, мадам. Има ги и нейните. Пък и тази кожена дръжка… Нали знаете как попива!
— Агент Колин, аз отговарям за тактиката и стратегията на президентските планове. Това, което ти се струва съвсем очевидна необходимост, изисква доста по-голяма доза размисъл и преценка. Няма да триеш следите, преди да ни предоставят данните от анализа. Засега постави ножа в подходяща опаковка и ми го върни.
Колин се опита да възнегодува, но заплашителният поглед на Ръсел го прониза. Той послушно опакова ножа и й го подаде.
— Пазете го внимателно, мадам.
— Винаги внимавам, Тим.
Възнагради го с още една усмивка. Той грейна от щастие. Никога не бе чувал мис Ръсел да се обръща към него на малко име. Дори се учуди, задето то й е известно. Отбеляза за пореден път, че завеждащата канцеларията на президента е много привлекателна жена.
— Така е, мадам — потвърди той и се върна към задълженията си.
— Тим?
Колин вдигна поглед. Ръсел го доближи и заговори тихо. Сякаш се чувстваше неудобно от думите си.
— Тим, ние се намираме в една необикновена ситуация. Трябва да налучкам най-добрия път, разбираш ли?
— Една изключителна ситуация, мадам — кимна съчувствено Колин. — Загубих ума и дума, когато видях острието да се насочва към гърдите на президента.
Ръсел докосна рамото му с дългите си пръсти. Маникюрът й бе безупречен. Държеше ножа за писма.
— Този нож е нашата тайна, Тим. Ясно ли е? Нито президентът, нито Бъртън имат нещо общо с това.
— Ами не знам…
Тя го стисна за ръката.
— Тим, имам нужда от пълната ти подкрепа. Президентът няма представа какво се е случило, а Бъртън лесно се поддава на емоциите си. Трябва ми някой, на когото мога да разчитам. Необходим си ми, Тим. Знаеш колко е важна мисията ни. Нямаше да те помоля за помощ, ако не бях уверена в способността ти да се справиш с положението.
Колин прие комплимента с усмивка и отсече:
— Добре, мис Ръсел. Аз съм на ваше разположение.
Той се зае отново с опаковането, а Глория се втренчи в опасното острие, което без малко не сложи край на политическите й амбиции. Убийството на президента би изключило всякакви лъжливи версии. Потрепна при мисълта за възможните заглавия по вестниците: ПРЕЗИДЕНТЪТ НАМЕРЕН МЪРТЪВ В СПАЛНЯТА НА СВОЙ БЛИЗЪК ПРИЯТЕЛ. СЪПРУГАТА АРЕСТУВАНА ВЪВ ВРЪЗКА С УБИЙСТВОТО. ЗАВЕЖДАЩАТА ПРЕЗИДЕНТСКАТА КАНЦЕЛАРИЯ ГЛОРИЯ РЪСЕЛ ИМА НАЙ-ГОЛЯМА ВИНА, СОЧАТ ПАРТИЙНИ ЛИДЕРИ. Слава богу, че фаталният край се бе разминал. Никой нямаше да разбере за случилото се.
Предметът в ръката й бе по-ценен от планина плутоний и всички петролни кладенци на Саудитска Арабия.
Този нож бе ключът към бъдещето й. Възможностите бяха неограничени. Комбинацията Ръсел-Ричмънд можеше да се превърне в реалност.