Президентът погледна към Бримър. Полицаят потвърди казаното със строго кимване. Студеният му поглед ясно показваше чувствата му към президента.
— Аз съм президент на Съединените американски щати и ви нареждам веднага да напуснете — извърна се Ричмънд към креслото си.
— Формално погледнато, може и да сте прав, но това не ме интересува. След като докажем, че сте злоупотребили със служебното си положение, ще престанете да бъдете президент.
Ричмънд се извърна настрани, пребледнял като платно. Франк пристъпи по-навътре и пак застана очи в очи с него. При други обстоятелства агентите на Тайните служби не биха допуснали такава близост между двамата. В този миг обаче те не предприеха абсолютно нищо. Всъщност още не се бяха съвзели от вестта за загубата на своя уважаван колега. Джонсън и Варни кипяха от яд, задето са ги измамили през онази фатална нощ в имението на Съливан. За всичко обвиняваха мъжа, който сега бе загубил и ума, и дума.
— Стига сме го увъртали — отсече Франк. — Вече задържахме Тим Колин и Глория Ръсел. И двамата пренебрегнаха правото си да запазят мълчание и изложиха подробно събитията, свързани с убийствата на Кристин Съливан, Лутър Уитни, Уолтър Съливан и двете жертви в „Патън, Шоу и Лорд“. Предполагам, че вече обсъждат възможните присъди с адвокатите си. Прокурорът се интересува най-вече от вашето участие. Всеки на негово място би мечтал за такава възможност в кариерата си — да се изправи срещу самия президент.
Президентът залитна назад, но се задържа на крака.
Франк извади една видеокасета и пет аудиокасетки от куфарчето си.
— Сигурен съм, че вашият адвокат ще се заинтригува от тези неща. Разполагаме с видеозапис на опита да бъде убит Джак Греъм, извършен от Бъртън и Колин. Аудиокасетите документират няколко от разговорите, когато сте замисляли престъпленията. Разполагаме с шест часа запис, господин президент. Разпратихме копия до Конгреса, ФБР, ЦРУ, „Вашингтон Поуст“, министъра на правосъдието, адвоката на Белия дом и още няколко лица. Тук е и записът на телефонния ви разговор с Уолтър Съливан през нощта на мнимото му самоубийство. Мисля, че версията ви доста се различаваше от реалността. Получихме всичко това благодарение на Бил Бъртън, който е заявил писмено, че желае да осребри застрахователната си полица.
— Къде е Бъртън? — изсъска гневно президентът.
— Тази сутрин болницата „Феърфакс“ издаде смъртния му акт. Бъртън е починал в резултат на огнестрелна рана, която сам си е причинил.
Ричмънд едва стигна до стола си. Никой не му предложи помощ.
— Нещо друго?
— Да. Бъртън е оставил още едно плик — със своята бюлетина за бъдещите избори. Не е избрал вашата кандидатура. Съжалявам.
Членовете на кабинета се разотидоха един по един. Страхуваха се, че с политическата им кариера е свършено. Представителите на реда и агентите от Тайните служби ги последваха. Президентът остана сам и се втренчи в стената.
Сет Франк се показа на вратата.
— Скоро пак ще се видим — рече той и тихо затвори след себе си.
ЕПИЛОГ
Във Вашингтон сезоните следват позната схема. След седмица-две пролет със сносни температури и по-ниска влажност термометърът се покачва стремглаво и излезеш ли на улицата, почти винаги се връщаш вир-вода. Настъпят ли юлските горещини, всеки жител на Вашингтон се примирява със задухата и обилната пот, която руква от него при всяко по-чевръсто раздвижване. Тъй или иначе, в редките вечери, които не са поразени от внезапно извила се буря и светкавици, раздиращи небето, въздухът е благоуханен и вятърът довява прохлада.
В една такава вечер Джак седеше на ръба на басейна върху покрива. Мускулестите му загорели крака се показваха изпод бермудите. Беше доста отслабнал и всяка тлъстинка, натрупана през дните, прекарани зад бюрото, се беше стопила в последните месеци на скитничество. Бялата му тениска очертаваше здравата мускулатура на ръцете. Косата му беше късо подстригана, лицето — загоряло като краката. Той разплискваше водата със стъпала. Погледна към небето и дълбоко си пое въздух. Само преди три часа басейнът беше пълен със служителите от близките офиси, потопили отпуснатите си бели телеса в хладката вода. Сега Джак беше съвсем сам. Не му се спеше още. Утре нямаше да го събужда будилник.
Вратата към басейна тихичко изскърца. Един мъж с омачкан и неудобен наглед летен костюм се запъти към Джак. Носеше голям пакет.