Ръсел ги наблюдаваше втрещена. Дори президентът се размърда, но се успокои бързо от думите на Ръсел и отново заспа.
Колин и Бъртън си сложиха очилата за нощно виждане. Топлите предмети излъчваха червено, а тези с по-ниска температура — тъмнозелено.
Агент Травис Варни — висок, набит и недостатъчно информиран — тичаше най-отпред. В колежа беше най-пъргавият бегач.
Постъпи в Тайните служби преди три години като ерген, отдаден изцяло на професията си. За него Бъртън беше авторитетната фигура, заела мястото на баща му, убит във Виетнам. Сега тичаше по следите на някой, който бе сторил нещо лошо в къщата. Не му завиждаше, ако успееше да го догони.
Лутър усети наближаващите преследвачи. Бяха се организирали по-бързо от очакваното. Първоначалната му преднина се бе поизгубила, но все щеше да му свърши работа. Агентите допуснаха голяма грешка, като не се възползваха от автомобилите си. Трябваше да се досетят, че е оставил превозното си средство наблизо. Кой би тръгнал на обир пеша! Лутър нямаше нищо против недосетливостта им. Тя би могла да му спаси живота.
Той се спусна по една от преките пътечки между дърветата, открита при последния му оглед на мястото. Така спечели цяла минута. Шумно си поемаше въздух на пресекулки. Дрехите му се бяха превърнали в непоносим товар. Имаше чувството, че едва движи крака. Сякаш всичко бе някакъв детски кошмар.
Най-сетне изскочи от гората и се озова пред автомобила си. Слава богу, че бе спрял на заден ход.
Бъртън и Колин видяха червеното движещо се петно на около стотина метра пред себе си. Беглецът тичаше с все сила. Ръцете им се спуснаха към кобурите. Знаеха, че оръжието им не е много точно на далечни разстояния, но нямаха време да измислят нещо по-добро.
Изведнъж чуха шума от запалването на автомобил и се понесоха със скоростта на ураган.
Варни бе все още отпред и леко вляво. Имаше по-добри възможности за стрелба, но едва ли щеше да се възползва от тях. Той не бе обучен да стреля по непознати, които са престанали да представляват заплаха за живота на президента. Нямаше как да знае, че не става въпрос за едното му биологично оцеляване, а за бъдещето на цяла институция, както и за надвисналата опасност над двама агенти, проявили неблагоразумието да изпълнят задълженията си.
Бъртън не бе кой знае какъв бегач, но мисълта за грозящата ги беда го накара да ускори темпо. Колин се постара да го догони. Бе твърде късно. Автомобилът на непознатия изсвистя покрай тях. В следващия миг бе вече на около двеста метра напред.
Бъртън коленичи в движение и се опита да насочи пистолета си. Успя да види единствено облака прах, вдигнат от колелата. Мигачите угаснаха. Настъпи непрогледен мрак.
Бъртън се обърна към Колин, давайки си сметка за страшните последствия. Изправи се бавно и прибра пистолета. Свали очилата за нощно виждане. Колин направи същото. Втренчиха се един в друг.
Бъртън си пое дълбоко въздух. Краката му трепереха от умора. Всичко бе свършено.
Варни приближи до тях. Бъртън бе твърде изтощен, за да забележи завидната жилавост на младия си колега, който дори не се задъха след дългия бяг. Даде си дума, че ще се постарае да отърве поне Варни и Джонсън от последствията. Те не заслужаваха да пострадат.
Двамата с Колин бяха обречени. Не биваше да се допускат повече жертви. Жал му бе за Колин, но не можеше да промени каквото и да било. Обзе го чувство на пълно отчаяние. В този миг Варни каза нещо, което му вдъхна искрица надежда:
— Успях да запиша номера на колата.
— Къде е бил скрит, по дяволите? — оглеждаше спалнята Ръсел. — Да не би да е бил под леглото?
Идеше й да унищожи с поглед Бъртън, който заяви категорично, че е направил щателна проверка на стаята, преди да я напуснат.
Ето и отворения прозорец.
— Имам чувството, че ни е наблюдавал през цялото време. Много добре е знаел кога сме излезли от къщата. — Огледа се тъй, сякаш очакваше да види една дузина подслушвачи около себе си. Погледът му се спря на огледалото, отмести се от него и после пак се върна на рамката.
Реши да разучи по-подробно килима пред огледалото.
Спомни си, че няколко пъти беше почистил това място с прахосмукачката. Въпреки това успя да различи ясни отпечатъци от стъпки. Преди не ги беше забелязал. Нахлузи ръкавици, изтича до огледалото и заопипва рамката. Извика на Колин да донесе инструменти. Ръсел съвсем се озадачи.
Бъртън заби лост отстрани на рамката. Двамата с Колин се подпряха на него с цялата си тежест. Ключалката поддаде лесно. Тайникът бе защитен не толкова от заключващия механизъм, колкото от измамния си вид.