— Джак, трябва да задвижим сливането на Бишъп.
Джак изгледа колегата си с недоумение. Смяташе, че тази изключително неприятна сделка е умряла отдавна. Извади бележника си. Ръцете му потрепнаха нервно.
— Мислех, че Реймънд Бишъп няма желание да се съвкупява с ТСС.
Алвис седна, постави дебела папка на бюрото на Джак и се приведе напред.
— Сделките никога не умират. Преследват те като призраци от миналото. Утре следобед трябва да си готов със забележките по втората партида финансова документация.
Джак щеше да изпусне писалката си.
— Та тук става дума за четиринайсет споразумения и документация над петстотин страници! Кога разбра за тази работа, Бари?
— Става дума за петнайсет споразумения или шестстотин и трийсет гъсто изписани страници, без да се брои илюстративният материал. Това е положението, Джак. „Патън, Шоу и Лорд“ ще оценят старанието ти. Пожелавам ти приятни мигове с президента довечера. Поздрави мис Болдуин от мен.
Алвис излезе от стаята.
Джак погледна новата купчина и потърка слепоочията си. Така и не узна кога е станало известно, че делото се подновява. Едва ли е било тази сутрин. Ама че тъпо копеле бе този Бари!
Погледна часовника си и позвъни на секретарката. Отложи ангажиментите си за втората половина от деня. Грабна тежката папка и се упъти към Девета конферентна — най-малката и усамотена зала във фирмата. Надяваше се, че именно там ще остане на спокойствие. Ще бъхти шест часа, ще иде на приема, после ще се върне тук и ще работи цяла нощ. На сутринта ще си вземе душ и ще се избръсне. Ще завърши забележките и ще ги остави на бюрото на Алвис в три или най-късно в четири следобед. Ама че гад!
На шестото споразумение изяде последния чипс, допи колата, нахлузи сакото си и се спусна тичешком по стълбите, за да стигне до фоайето десет етажа по-долу.
Таксито го свали пред апартамента му. Огледа се и изстина.
Ягуарът бе спрял пред блока му, което означаваше, че бъдещата му съпруга го чака горе. Сигурно се е ядосала, че закъснява. Иначе не би дошла до жилището му. Тя пристъпваше неговия праг само когато искаше да му натрие носа за нещо.
Джак стрелна с поглед ръчния си часовник. Беше позакъснял, но имаше достатъчно време, за да се приготви. Отключи вратата на апартамента и потърка бузата си. Дали ще му се размине бръсненето? Годеницата му седеше на дивана. Беше си направила труда да го покрие с чаршаф. Джак си помисли за кой ли път, че е ослепително красива. Истинска благородничка (каквото и да значи това в наши дни)! Дженифър се изправи и го погледна, без да се усмихва.
— Закъсняваш.
— Знаеш, че не зависи от мен кога да си тръгна.
— Това не е извинение. Аз също ходя на работа.
— Да, но разликата е там, че шефът ти носи същата фамилия и се върти около изящното малко пръстче на дъщеря си.
— Мама и татко вече тръгнаха. Лимузината ще ни чака долу след двайсет минути.
— Имаме предостатъчно време. — Джак се съблече и застана под душа. След малко дръпна встрани найлоновата завеса и се провикна: — Джен, би ли ми подала синьото двуредно сако?
Тя влезе в банята и се огледа с неприкрито отвращение.
— В поканата пишеше „смокинг“.
— Напротив, пишеше, че не е задължителен — поправи я Джак и потърка очи, за да отмие сапуна.
— Недей така, Джак. Отиваме в Белия дом все пак! При президента!
— Мисля да упражня правото си на избор и да пренебрегна смокинга. Освен това, нямам такъв. — Ухили се насреща й и дръпна завесата.
— Нали обеща да си купиш?
— Забравих. Хайде, Джен, не ставай дребнава. Кой го интересува как съм облечен!
— Така ли, Джак Греъм? Помолих те за едно съвсем дребно нещо, а ти пак не го направи. Много ти благодаря.
— Ей, богу, знаеш ли колко струва един смокинг? — Сапунът дразнеше очите му. Сети се за Бари Алвис и предстоящата безсънна нощ, за която още не бе съобщил нито на Дженифър, нито на баща й. — Да не говорим, че едва ли ще ми потрябва повече от веднъж годишно! — добави той все по-гневно.
— Когато се оженим, ще посещаваме доста места, където не можеш без смокинг, така че подобна инвестиция не е безсмислена.
— Предпочитам да похарча тези пари за бейзболни мачове, да речем — провикна се Джак и подаде глава, за да покаже, че се шегува. Дженифър бе излязла от банята.
Той подсуши косата си с хавлиена кърпа, която после нави около кръста си, и се запъти към тясната спалня. На леглото бе проснат нов-новеничък смокинг. Дженифър застана усмихната на вратата на спалнята.
— Подарък от „Болдуин Ентърпрайзис“. На „Армани“ е. Много ще ти отива.
— Откъде ми знаеш мярката?