— Нали за това съм те назначил, Глория? Очаквам да поемеш нещата в свои ръце — погледна към нея той.
Глория се сепна. Стори й се, че намеква за случилото се между тях през изминалата нощ. Тялото й се скова за миг, но бързо се отпусна. Невъзможно бе да си спомня. Как само се молеше в колата! Какво ли не може да направи една бутилка „Джак Даниълс“…
— Разбира се, Алън, но това не означава, че не трябва да набележим някои важни стъпки. Хубаво ще е да разработим различни варианти, които да използваме в зависимост от ситуацията.
— Няма как да отложа всичките си ангажименти. Пък и онзи не може да предприеме нищо.
— Не бъди толкова сигурен — поклати глава Ръсел.
— Помисли малко! За да каже, че е бил там, трябва да признае, че е нахлул с взлом. Да не би да се появи по телевизията, за да признае вината си! Нали веднага ще го тикнат зад решетките! — Президентът тръсна глава. — Няма страшно. Не може да ми навреди, Глория. За нищо на света.
Бяха разработили първоначалната си стратегия още в лимузината, докато пътуваха към града. Решиха, че ще отрекат абсолютно всичко. Ще оставят обвинението да се провали поради абсурда, заложен в него. Никой не можеше да отрече, че цялата случка звучи невероятно, макар и да бе съвсем истинска. Белият дом щеше да прояви съчувствие към бедния, психически неуравновесен престъпник и неговото посрамено семейство.
Имаше и друга възможност за действие, която Ръсел още не бе обсъдила с президента. В главата й се въртеше далеч по-правдоподобен сценарий, който би позволил оставането й на същия пост.
— Случвали са се и по-необичайни неща — вдигна поглед Ръсел към президента.
— Всичко беше добре почистено, нали? Не могат да открият никакви следи освен самия труп — рече нервно той.
— Така е — прехапа устни Ръсел. Президентът не знаеше, че ножът за писма с кървавите петна по него е останал у свидетеля.
Тя се изправи и закрачи из стаята.
— Не съм много сигурна дали няма следи от сексуален контакт, но дори и да има, едва ли биха се сетили да ги насочат към теб.
— О, божичко, та аз дори не си спомням дали стигнахме дотам. Май че да.
Ръсел не можа да сдържи усмивката си.
Президентът се обърна и я изгледа подозрително.
— А Бъртън и Колин?
— Какво имаш предвид?
— Поговори ли с тях? — Беше явно за какво намеква.
— Те имат интерес да си държат езика зад зъбите. Също като теб, Алън.
— Като нас, Глория, като нас. — Той оправи вратовръзката си пред огледалото. — Разполагаме ли с някаква информация за онзи воайор?
— Още не. В момента проверяват номера на колата.
— Кога ще открият трупа според теб?
— Като се има предвид жегата, надявам се да е скоро.
— Ама че идиотщина!
— Първо ще открият, че е изчезнала. Ще започнат да я търсят и ще се обадят на съпруга й. После ще посетят имението. Едва ли ще са им необходими повече от ден-два.
— И тогава ще започне полицейското разследване.
— Не можем да го спрем.
— Трябва да го следиш отблизо. — По челото на президента се изписа притеснение. Умът му прехвърляше най-различни сценарии.
— Без да будя подозрения обаче.
— Винаги можеш да използваш претекста, че си загрижена за близкия ми приятел и политически съюзник Уолтър Съливан. Естествено е да проявя личен интерес към случая. Обмисли добре ходовете си, Глория. Нали затова ти плащам!
Близък приятел, а се чукаше с жена му! — рече си наум Глория.
— Вече бях обмислила подобен вариант, Алън.
Тя запали цигара и бавно издиша дима. Стана й хубаво. Трябва да мисли с един ход пред президента. Незначителната преднина ще я подсигури чудесно. Няма да е лесно. Той бе доста проницателен, но и твърде арогантен. Арогантните хора често надценяват възможностите си и смятат останалите за глупаци.
— Надявам се, че никой не е знаел за срещата ви.
— Мисля, че можем да се доверим на дискретността й, Глория. На Кристи много не й сечеше пипето, но си знаеше добре интереса — намигна президентът. — Ако съпругът й надушеше за връзката, тя щеше да загуби автоматично осем милиона долара. Нищо, че е спала с президента.
Ръсел се сети за странните воайорски наклонности на Уолтър Съливан и за креслото зад огледалото, но си замълча. Знае ли човек каква би била реакцията му в този случай! Слава богу, че зад вратата не се бе спотаил самият Съливан.
— Бях те предупредила, че някой ден лудориите ти ще ни излязат през носа.
Ричмънд я погледна разочаровано.
— Да не мислиш, че съм първият президент, който си го позволява между другото? Ама че си наивница, Глория. За разлика от предшествениците си, аз поне умея да го пазя в тайна. Поел съм и отговорностите, и сладостите на поста си. Ясно ли е?