— Напълно, господин президент — потърка нервно шията си Ръсел.
— С други думи, съществува само онзи крадец, който и бездруго не може да ни навреди.
— Един човек е напълно достатъчен, за да срине пясъчния замък.
— Ами! Не забравяй, че този замък е доста добре населен.
— Не го забравям, шефе.
Заместничката на Ръсел почука на вратата и подаде глава.
— Разполагате с пет минути, сър.
Президентът кимна и я отпрати.
— Ама че неподходящ момент за прием!
— Рансъм Болдуин вложи значителни суми в кампанията ти. Приятелите му сториха същото.
— Няма нужда да ми обясняваш правилата на реванширането в политиката, мила.
Ръсел се изправи и го приближи. Хвана го за здравата ръка и вдигна поглед към лицето му. Не можеше да откъсне очи от миниатюрния белег на лявата буза (спомен от шрапнел по време на краткотрайната служба в американската армия към края на Виетнамската война). Дамското съсловие в политиката бе стигнало до извода, че този белег само подсилва чара на президента.
— Алън, готова съм на всичко, за да защитя интересите ти. Обещавам, че ще се измъкнеш невредим от тази каша, но държа да получа съдействието ти. Ние сме страхотен екип, Алън. Никой не може да ни победи, ако се държим един за друг.
Президентът се взря в лицето й и я възнагради с усмивката, която често излизаше по заглавните страници на вестниците. Целуна я леко по бузата и я притисна към себе си. Тя се сгуши предано.
— Обичам те, Глория. Ти си мъжко момиче — рече той и грабна речта си от бюрото. — Представлението започва. — Извърна се и излезе от стаята. Ръсел постоя няколко мига, загледана във вратата. После потърка бузата си и го последва.
Джак оглеждаше фрапантно официалните гости в огромната Източна зала. Забеляза някои от най-влиятелните мъже и жени в Щатите. Наоколо се завързваха важни познанства, докато той зяпаше глуповато. Мерна годеницата си в другия край на залата, увлечена в разговор с някакъв конгресмен от западните щати. Сто на сто обясняваше нуждата на „Болдуин Ентърпрайзис“ от добра законова база по отношение на поземлената собственост в речните басейни.
Дженифър използваше голяма част от времето си за установяване на контакти с влиятелни хора на всички нива. Общуваше и с управители на окръзи, и с председатели на комисии в Сената. Умееше да подхранва честолюбието и кесията на цялата кавалкада сановници, които биха потрябвали на „Болдуин Ентърпрайзис“ при следващата гигантска сделка. Удвояването на активите във фирмата на баща й за последните пет години се дължеше до голяма степен на отличните й способности в тази област. Кой ли мъж би могъл да й устои!
Рансъм Болдуин — същински исполин с баритонов глас и гъста бяла коса — обикаляше навред, стискаше ръцете на политиците, които вече бе купил, и правеше мили очи на малцината, които още не притежаваше!
За щастие, самата церемония по награждаването бе кратичка. Джак погледна часовника си. Чакаше го работа. На идване обаче Дженифър бе споменала предстоящото тържество за близки приятели в хотел „Уилард“ от единайсет часа. Ама че дяволски късмет!
Реши, че е крайно време да обясни на Дженифър защо му се налага да тръгне по-рано. В този момент президентът се насочи към нея и се здрависа с баща й. Тримата тръгнаха към Джак.
Той остави питието и прочисти гърло, за да не прозвучи съвсем смешно, когато промърмори някоя и друга дежурна реплика. Дженифър и баща й разговаряха с президента като със стар семеен приятел. Смееха се, бърбореха непринудено и от време на време се побутваха, сякаш се закачат с братовчеда Нед, цъфнал от Оклахома. Само че това не беше смотаният Нед, а самият президент на Щатите, ей богу!
— Значи вие сте щастливецът? — усмихна му се любезно президентът. Ръкуваха се. Беше висок колкото Джак и той се възхити на енергичността и свежестта, които президентът бе запазил дори на този пост.
— Джак Греъм, господин президент. За мен е чест да се запознаем.
— Имам чувството, че ви познавам, Джак. Дженифър ми е говорила толкова за вас. Повечето хубави неща — добави той с широка усмивка.
— Джак е съдружник в „Патън, Шоу и Лорд“ — рече Дженифър, хванала президента под ръка. Погледна годеника си и се усмихна с дежурна любезност.
— Още не съм станал съдружник, Джен.
— Въпрос на време — избоботи Рансъм Болдуин. — С клиент като „Болдуин Ентърпрайзис“ можеш да се пазариш за цената си с всяка компания в тази страна. Не го забравяй. Не позволявай на Санди Лорд да те изиграе.
— Вслушвайте се в съветите му, Джак. Това е гласът на опита и разума. — Президентът надигна чаша, но ръката му неволно се люшна. Дженифър загуби равновесие и пусна лакътя му.