Сега бе в примката на нещо друго — нещо, с което не можеше да се пребори. Лутър извърна лице към възглавницата, затвори очи и безуспешно се опита да заспи.
— Страхотно е, Джен — рече Джак, загледан в имението от тухли и камък, разпростряло се на половин декар. Стаите му сигурно бяха по-многобройни от помещенията в студентско общежитие и той се зачуди защо изобщо е попаднал тук. Извитата алея ги отведе до гаража за четири коли откъм задната част на сградата. Ливадата бе окосена безупречно. Джак имаше чувството, че потъва в огромно езеро от кехлибар. Дворът зад къщата бе терасиран на три нива с басейн на всяко от тях. Можеха да се видят и задължителните придобивки на най-богатите — тенис кортове, конюшни и двайсет акра (истинска земна империя за стандартите на Северна Вирджиния), където да се рееш на воля.
Агентката по недвижими имоти ги изчакваше в своя мерцедес последен модел, паркиран до огромния фонтан с изсечени от гранит рози. Пресмяташе за пореден път доларите от комисионата. Нима не бе попаднала на най-очарователната млада двойка (както повтори няколко пъти пред Джак)?
Дженифър хвана годеника си за ръка и го развежда два часа. Джак се разходи до края на поляната, за да се полюбува на гъстата гора от бряст, смърч, клен, ела и дъб, където всяко дърво се бореше за надмощие. Есента бе нашарила околността с топли багри и Джак се наслаждаваше на танца на жълти, алени и оранжеви листа по тревата на имението, което възнамеряваха да купят.
— Каква е цената? — реши той да зададе задължителния според него въпрос. Даваше си сметка, че сумата ще е немислима. Немислима за собствените му възможности. А иначе признаваше, че разположението на къщата е извънредно удобно. Та тя се намираше едва на четирийсет и пет минути път с кола от работното му място при най-натоварено движение. Така или иначе, не можеха да си позволят подобен разкош. Джак погледна очаквателно годеницата си.
— Три милиона и осемстотин — отвърна тя притеснено и започна да суче косата си.
— Три милиона и осемстотин? — пребледня Джак. — В долари?
— Виж какво, скъпи, то струва три пъти повече.
— Че тогава защо го продават на подобна цена! Забрави я тая работа, Джен, не можем да си го позволим.
Годеницата му извъртя очи в знак на досада и махна окуражително на агентката, която в този момент седеше в колата си и подготвяше договора.
— Джен, аз изкарвам по сто и двайсет хиляди на година. Твоята заплата не е кой знае колко по-голяма.
— Когато станеш съдружник…
— Дори и тогава заплатата ми няма да е толкова висока, че да изплащаме ипотеката. Мислех си, че ще живеем в твоята къща.
— Тя не е подходяща.
— Че какво й е, истински палат!
Дженифър застана пред него с кръстосани ръце. На лицето й се изписа решителност. Носеше бежова шапка, изпод която се сипеха гъсти къдрици до раменете. Панталоните й прилепваха безупречно на изваяните форми. Отдолу се подаваха лъскави кожени ботуши.
— Няма да плащаме ипотека, Джак.
— Нима? — изгледа я той недоверчиво. — Да не би да ни подаряват имението, защото сме им симпатични?
Дженифър се поколеба дали да отговори, но реши да изясни нещата.
— Татко плаща в брой, а ние ще му върнем сумата по-нататък.
Джак бе предугадил накъде ще избие цялата работа.
— Ще му върнем сумата ли? Как, по дяволите, ще успеем да му я върнем?
— Той ни предлага много изгоден начин на изплащане, който е съобразен с бъдещите ни доходи. За бога, Джак, та аз ще мога да купя имението само с натрупаната лихва в една от сметките ми, но знам, че няма да одобриш такъв вариант. — Тя приседна до него. — Мислех, че ще си по-спокоен, ако не ни е подарък. Знам, че се притесняваш от богатството на семейство Болдуин, но ние наистина ще изплатим сумата на татко. Не става въпрос за подарък, а за заем с лихва. Аз ще си продам къщата. За нея ще получа около осемстотин хиляди. Ти също трябва да се включиш с някаква сума. Никой не ни дава това даром — завърши тя и го бодна с пръст в гърдите, за да наблегне на последната си реплика. — Не ти ли харесва имението, Джак? Толкова е красиво. Тук ще бъдем истински щастливи. Това място е било създадено за нас.
Джак погледна към сградата, но не видя нито един детайл. Имаше чувството, че от всеки прозорец се подава лицето на Кейт Уитни.
Дженифър се облегна на рамото му и лекичко го стисна. Главоболието на Джак стана още по-безмилостно. Умът му просто отказваше да работи. Гърлото му пресъхна, крайниците му се сковаха. Той внимателно изтегли ръката си, изправи се и безмълвно тръгна към колата.