— Хубаво де, какво ще кажеш за онова ресторантче в Стария град, при Фаундърс Парк? Ако идем към два, тълпата ще се е разредила.
— По-добре там. Но нищо не мога да обещая. Ако не успея да дойда, ще ти се обадя.
— Благодаря ти, Кейт — рече Джак и въздъхна.
Затвори телефона и се тръшна на дивана. Планът му беше проработил, но сега се чудеше какво всъщност прави. Какво ще й каже? А тя как ще се държи? Не искаше да се карат. В края на краищата той не я бе излъгал. Наистина желаеше само да я види и да поговорят. Нищо друго. Продължаваше да си го повтаря.
Отиде до банята, натопи глава в мивката със студена вода, грабна една бира и се качи при басейна на покрива. Седна в тъмната нощ и се загледа в самолетите, които прелитаха над Потомак, за да кацнат на Нашънъл. Двете червени светлинки върху паметника на Вашингтон му намигаха утешително. Улиците, от които го деляха осем етажа, бяха притихнали и само от време на време се огласяха от сирените на линейки и полицейски коли.
Джак се втренчи в спокойната повърхност на басейна. Натопи крак в хладката вода и се загледа в образувалите се вълнички. Допи бирата си, слезе до апартамента и заспа на креслото в хола пред бръмчащия телевизор. Не чу нито позвъняването на телефона, нито оставеното съобщение. На хиляди километри от него Лутър Уитни окачи слушалката и запали първата си цигара от трийсет години насам.
Камионът на „Федерал Експрес“ се плъзгаше бавно по безлюдния селски път. Шофьорът оглеждаше внимателно надписите по ръждясалите пощенски кутии. Търсеше един адрес. Никога не бе носил поща по тези краища. Камионът му едва се побираше на тесния път.
При последната къща направи завой и потегли обратно. В този миг погледът му случайно попадна на дървена табелка, където бе изписан търсеният адрес. Шофьорът поклати глава и се засмя. Чиста проба късмет!
Къщата бе малка и позанемарена. Над прозорците се спускаха олющени алуминиеви козирки, отживели модата си двайсет години, преди да се роди шофьорът; бяха се килнали надолу, изнурени и жадуващи отдих. Възрастната жена, която се показа на вратата, носеше рокля на цветя и дебел пуловер, наметнат на раменете. Подутите й зачервени глезени подсказваха, че има лошо оросяване и вероятно куп други страдания. Пратката очевидно я изненада, но тя с готовност се разписа за нея.
Шофьорът хвърли един поглед на името й върху разписката: Едуина Брум. Качи се на камиона и потегли. Тя го изчака да се отдалечи и затвори вратата след себе си.
Радиостанцията изпращя.
Фред Барне бе в този занаят от седем години. Задълженията му включваха обиколки из квартала на богаташите, наглеждане на огромните къщи, подравнените морави и гладките асфалтови алеи, по които от време на време се плъзгаха скъпи коли на собственици, облечени като манекени. Никога не бе пристъпвал прага на именията, които охраняваше, и не се надяваше да му се удаде случай.
Огледа внушителната постройка. Предположи, че струва четири-пет милиона. Толкова пари не би изкарал и за още пет живота. Светът не бе устроен съвсем справедливо.
Увери се, че радиостанцията му е в ред. Щеше да огледа имението. Нямаше представа какво се очаква от него. Знаеше единствено, че собственикът се е обадил, за да повика патрулна кола.
Повя хлад. Щеше му се да изпие чаша горещо кафе, да хапне една кифличка и да поспи седем-осем часа преди следващото си нощно дежурство в името на сигурността на богаташите. Заплащането не беше лошо, но нямаше никакви допълнителни облаги. Жена му също работеше на пълна надница и пак едва успяваха да свържат двата края с трите си деца. Както и да е, никому не бе лесно. Огледа гаража с пет врати, басейна и тенис корта. Май на някои им беше по-лесно, отколкото на другите.
Заобиколи зад ъгъла и се натъкна на провисналото въже. Мечтите му за кафета и кифлички в миг се изпариха. Грабна радиостанцията и докладва за видяното с пресипнал тревожен глас. Полицията щеше да пристигне само след няколко минути. Можеше да ги изчака или да започне огледа сам. Реши, че за осем долара на час не си струва да се престарава.
Първо пристигна шефът на Барне със снежнобелия си автомобил, на чиято врата бе изписано името на частната охранителна фирма. Трийсет секунди по-късно дойде първата от петте полицейски коли. Скоро пристигнаха и останалите. Обкръжиха къщата.
Двама полицаи се приближиха до отворения прозорец. Не се надяваха да спипат извършителите, но в техния занаят предварителните догадки бяха опасно нещо.
Други четирима полицаи застанаха на входа, а двама завардиха задната част на имението. Първите четирима се разделиха по двойки с намерение да влязат в къщата. Входната врата се оказа отключена. Алармата не се задейства. Огледаха долния етаж и се заизкачваха предпазливо по стълбите към спалнята. Напрягаха уши и очи да доловят някакъв звук или движение.