Щом стигнаха до втория етаж, старшият сержант надуши миризма, която му подсказа, че не става въпрос за обикновена кражба.
След три-четири минути стояха в кръг около неузнаваемата някогашна красавица. Румените им лица сега бяха бели като платно.
Сержантът — петдесетгодишен баща на три деца — надзърна през отворения прозорец. Мислено благодари на Бога за свежата прохлада отвън. Погледна още веднъж към трупа, бързо приближи до прозореца и на няколко пъти дълбоко си пое въздух.
Имаше дъщеря на същата възраст. За момент си я бе представил просната на пода с размазано лице. Разследването щеше да се поеме от някой друг, но му се щеше да присъства при залавянето на човека, способен на подобно зверство.
7
Сет Франк дъвчеше препечена филийка и се опитваше да завърже панделките на шестгодишната си дъщеричка, когато телефонът иззвъня. Жена му го изгледа многозначително и се зае с панделките вместо него. Сет затъкна слушалката между бузата и рамото си, като същевременно оправяше възела на вратовръзката си. Изслуша внимателно диспечера, чийто глас бе спокоен и делови. След две минути беше вече в служебния форд и се носеше гръмовито по пустите шосета с включена сигнална лампа, която хвърляше зловещи сини отблясъци.
Франк наближаваше четирийсет и една. Едрото му кокалесто тяло бе започнало да се отпуска, а къдравата му черна коса постепенно изтъняваше. Имаше три дъщери, които все повече го изненадваха и объркваха. Постепенно бе стигнал до извода, че този свят не е напълно рационален. Но като цяло Франк бе щастлив човек. Животът не бе го обрулил безжалостно. Поне засега. Бе служил достатъчно дълго като пазител на закона и знаеше, че има превратности.
Франк лапна един фруктов бонбон и бавно го задъвка. Колата се носеше през гъста иглолистна гора. Франк бе започнал кариерата си като полицай в един от най-опасните квартали на Ню Йорк, където фразата „ценност на живота“ бе оксиморон. Там бе видял буквално всички възможни начини, чрез които човек можеше да убие друг човек. Постепенно успя да се издигне до ранга на следовател, за радост на съпругата си. Това му даваше предимството да се появи на местопрестъплението едва след като бандитите са си отишли. Така жена му се чувстваше по-спокойна. Поне знаеше, че животът им няма да бъде опустошен от едно среднощно повикване. Това бе най-голямата й награда за смелостта да се омъжи за полицай.
Назначиха Франк в отдел „Убийства“, където изискванията бяха най-високи. След като поработи там няколко години, той свикна със задълженията си и започна да ги харесва, стига да не се озоваваше пред седем трупа дневно. Премести се на юг, във Вирджиния.
Зае поста на старши следовател в окръг Мидълтън. Всъщност това бе единственият следователски пост в окръга. Относително простодушните нрави на Вирджиния не бяха кой знае какво предизвикателство за професионалните му умения. Доходите на глава от населението бяха високи. Убийства не липсваха, но обикновено бяха дело на разгневени съпруги или алчни отрочета. Залавяха извършителите без никаква трудност. Повечето усилия бяха свързани не с умствена дейност, а с изготвянето на съответната документация. Тазсутрешният телефонен разговор обещаваше рязка промяна.
Пътят излезе от гората и пое сред оградени имения, където чистокръвни животни лениво посрещаха утрото. Зад внушителните порти, в дъното на дълги алеи за коли се виждаха домовете на богаташите, които, за разлика от другаде, в Мидълтън не бяха малцина. Франк си каза, че едва ли ще може да разчита на съседите в този случай. Те бяха твърде добре изолирани в огромните си крепости, за да чуят или видят нещо. Очевидно бяха желали тази си привилегия, за която бяха платили скъпо и прескъпо.
Наближавайки имението на Съливан, Франк пристегна вратовръзката си и отметна няколко непослушни кичура назад. Не изпитваше нито симпатия, нито неприязън към богатите. За него те бяха загадка, която едва ли някога би разрешил. Обичаше работата си, защото въпреки многобройните грешки и лутаници тя го бе научила на една основна мъдрост — убиецът рано или късно си получава заслуженото наказание. Франк рядко се интересуваше от самото наказание. Държеше виновникът да бъде изправен пред съда и да изкупи вината си. Нямаше никакво значение дали става дума за бедняк или за богаташ. Знаеше, че е позагубил някои от уменията си, но винаги може да се довери на инстинктите си.