Магрудър посочи снимката на нощното шкафче.
— Кристин Съливан — рече той. — Ще приложим и обичайната процедура за идентифициране, разбира се.
— Разполагаме ли със свидетели?
— Засега не. Не съм говорил със съседите. Ще го направя тази сутрин.
Франк продължи да изучава стаята и си отбеляза множество подробности, свързани с предметите и трупа на обитателката. Един добър адвокат на защитата би сразил всеки свидетел по обвинението. Не се ли подготвеха доказателства, виновниците си тръгваха безнаказано.
Франк бе запаметил този урок добре, когато се бе изправил като свидетел по обвинение в кражба с взлом. Още помнеше унижението и болката, с които напусна свидетелската скамейка. Показанията му бяха направени на пух и прах и всъщност свършиха великолепна работа на защитата. Ако бе влязъл в съдебната зала със своя служебен револвер, светът щеше да има един адвокат по-малко.
Той прекоси стаята, за да поговори с лекаря — набит и белокос, плувнал в пот въпреки сутрешния хлад. В момента покриваше краката на покойницата с полата й. Франк коленичи и се загледа в ръцете на жената, пъхнати в найлонови пликчета. Премести поглед към лицето й. Следите от жестокия побой си личаха съвсем ясно. Дрехите бяха подгизнали от физиологичните й течности. Смъртта почти винаги се придружава от автоматично отпускане на сфинктера. Смесицата от миризми не бе особено приятна. Слава богу, че въпреки отворения прозорец не се бе напълнило с насекоми. Един специалист по съдебна медицина бе способен да уточни времето на настъпване на смъртта с по-голяма точност от обикновения патолог, но никой не се радваше на перспективата да преглежда тяло, превърнато в трапеза за насекоми.
— Имаш ли представа кога е издъхнала? — попита Франк.
— Ректалният термометър не ми върши работа, след като температурата на тялото спада с един и половина градуса на час. Смъртта трябва да е настъпила преди седемдесет и два до осемдесет и четири часа. Ще имам по-точни данни след аутопсията — изправи се лекарят. — Има огнестрелни рани в главата — добави той, въпреки че никой в стаята не се съмняваше каква е причината за смъртта.
— Забелязах следите по шията.
— И аз ги забелязах — сви рамене лекарят. — Още не знам какво означават.
— Бих искал да ускориш работата по тях.
— Добре. Богатите не ги убиват толкова често. Знам, че винаги се обслужват с предимство.
Следователят трепна едва забележимо.
— Дано да не те побъркат журналистите — изгледа го лекарят. — Ще налетят като пчели на мед.
— Какви ти пчели — истински стършели!
— Все ще се справиш някак. Виж, аз съм прекалено стар за такива работи. Може да изнесете трупа.
Лекарят опакова инструментите си и излезе.
Франк повдигна малката ръка към лицето си и огледа професионално направения маникюр. Забеляза няколкото разкъсани кожички над ноктите, за които можеше да се намери лесно обяснение в борбата на жертвата с нападателя. Тялото бе в ужасно състояние. Вече започваше да се разлага. Смъртта трябва да бе настъпила далеч преди четирийсет и осем часа, след като крайниците се бяха отпуснали. Франк въздъхна. Доста дълго бе престояла в това състояние. Убиецът бе спечелил съществена преднина.
Отново го порази мисълта колко много смъртта променя човека. Тази издута купчина плът бе запазила твърде бледа прилика със съществото, което само допреди няколко дни…
Ако обонянието му не се бе притъпило, нямаше да е способен да я докосне. Какво да се прави! Клиентите на един следовател в отдел „Убийства“ са все мъртъвци.
Той внимателно повдигна главата и я разгледа на светлината. Забеляза две малки входни рани отдясно и една огромна изходна отляво. Май бяха използвали едрокалибрено оръжие. Стю бе направил снимки на раните от различни ъгли. Кръговите очертания на раните, както и липсата на следи от обгаряне наведоха Франк на мисълта, че разстоянието между убиеца и жертвата е било повече от половин метър.
Контактните рани от стрелба с малокалибрено оръжие, при изстрел от упор или десетина сантиметра, биха могли да са като раните в този случай, но дълбоко в тъканта по пътя на куршума щеше да има барутни частици. Аутопсията щеше да даде ясен отговор на този въпрос.
Франк огледа контузията на лявата челюст. Разложението на тялото почти я заличаваше, но той имаше достатъчно набито око, за да не я пропусне. На това място кожата бе странна амалгама от зелено, кафяво и черно. Само силен удар би причинил подобни следи. Мъж? Ама че объркващо! Извика Стю и му каза да заснеме челюстта с филтър. После почтително отпусна главата, както бе редно да се отнесе с мъртвец дори при тези почти клинични обстоятелства.