Аутопсията, която предстоеше, нямаше да улови такава подробност.
Франк бавно повдигна полата. Бельото бе невредимо. Протоколът на аутопсията би дал точен отговор на неизбежния въпрос.
Франк продължи да крачи из стаята, докато полицаите си вършеха работата. Едно от предимствата в заможната, макар и глуха провинция бе размерът на данъците, които позволяваха на полицията първокласно оборудване с най-новото в областта на техниката, а това поне на теория би трябвало да улесни залавянето на престъпниците.
Жертвата бе паднала на лявата си страна, далеч от вратата. Коленете й бяха подгънати под тялото. Лявата ръка бе протегната напред, а дясната бе върху хълбока. Лицето й бе обърнато на изток, перпендикулярно на дясната страна на леглото. Както бе превита, напомняше на зародиш в утроба. Франк се почеса по носа. Началото и краят на живота… Знае ли някой как ще си отиде от този свят?
Саймън му помогна за триангулацията на тялото. Метърът проскърцваше някак кощунствено в това обиталище на смъртта. Франк погледна към вратата и после към трупа. Заедно със Саймън очертаха предполагаемата траектория на куршумите и стигнаха до извода, че изстрелите са дошли най-вероятно откъм вратата. Това бе доста необичайно, тъй като при взлом крадецът обикновено бива изненадван във вътрешността на стаята. Така или иначе, следите говореха за обратното.
Франк отново коленичи до трупа. Не се забелязваха следи от влачене по килима, а петната и пръските кръв показваха, че жената се е строполила там, където е била застреляна. Франк се взря в нея и отново вдигна полата й. Знаеше, че след настъпване на смъртта кръвта се отцежда в долните части на тялото — състояние, известно като livor mortis — и след четири до шест часа се фиксира там. По-късното разместване на тялото не водеше до промяна в разпределението на кръвта. Всички факти показваха, че Кристин Съливан е издъхнала точно на това място.
Петната показваха и друго — в момента на смъртта си жертвата е гледала към леглото. Какво е очаквала да види там? Обикновено се гледа в посока на нападателя с надеждата да се измоли милост. Франк бе убеден, че Кристин Съливан не би пропуснала да се спазари за живота си. Ако се съдеше по пищната обстановка, тя имаше за какво да живее.
Той разучи още веднъж килима, навел лице на сантиметри от пода. Забеляза някаква неравномерност в разпределението на петната и пръските кръв. Сякаш нещо бе лежало пред убитата или до нея. Подобно заключение можеше да се окаже доста важно по-нататък. Пръските кръв се описваха надълго и нашироко в криминоложката литература. Франк признаваше, че са полезни за разследването, но гледаше да не им се предоверява. И все пак, ако нещо бе покривало част от килима, искаше да разбере какво е било то. Чистата рокля също го озадачи. Отбеляза си това като още една съществена подробност.
Саймън отвори чантата с медицински инструменти и с помощта на Франк взе секрет от вагината на покойницата. После разчесаха космите на главата и срамните части, но не откриха чужди тела. Свалиха дрехите и ги прибраха в чувал.
Франк погледна към тялото, а после и към Саймън, която отгатна мислите му.
— Нищо няма да открием, Сет.
— Послушай ме, Лори.
Саймън покорно извади прахта за отпечатъци и я поръси по китките, гърдите, шията и подмишниците на жертвата. Изчака няколко секунди и бавно поклати глава.
Франк наблюдаваше как увиват тялото в бял чаршаф, слагат го в чувал и го товарят на линейката, с която щяха да го откарат до мястото, където никой не би искал да се озове.
Започна да проучва тайника. Огледа стола и уреда за дистанционно управление. По прахта на пода личаха следи. Саймън си бе свършила работата тук. Седалката на стола също бе поръсена с прах. Някой бе проникнал в тайника със сила — ключалката бе счупена. Вратата и стената около нея бяха изподраскани при разбиването. Трябваше да изследват драскотините, за да се опитат да разберат какво е използвано за лост. Франк погледна през огледалната врата и поклати глава. Отвътре навън тя бе прозрачна. Ама че идея! И то в спалнята. Гореше от нетърпение да се запознае със собственика на къщата.
Върна се в стаята и хвърли един поглед на семейната снимка.
— Снела съм отпечатъците от нея, Сет — обади се Саймън.
Той кимна и приближи снимката до лицето си. Бивало си я е тази женичка, помисли си. Привлекателно лице, което сякаш подканя: „Ела ме начукай.“ Снимката бе направена в същата стая. Покойницата седеше на креслото до леглото. В този миг Франк забеляза резката на стената. Спалнята беше със здрава варова мазилка, а не с обичайната гипсова шпакловка, но въпреки това резката си личеше ясно. Франк забеляза и следите от лекото поместване на нощното шкафче. Дебелият килим издаваше предишното му положение. Обърна се към Магрудър.