— Май някой се е блъснал в него?
— Вероятно при боричкането.
— Вероятно.
— Намери ли куршума?
— Единият е още в нея, Сет.
— Имам предвид другия куршум, Сам — поклати нетърпеливо глава Франк. Магрудър посочи малка дупчица в стената зад леглото.
— Огради сектора и остави тази работа на момчетата от лабораторията. Не си взимай беля на главата. — На два пъти през тази година балистиката се бе оказала безпомощна поради престараването на един полицай, който бе изстъргал куршума от стената, заличавайки резките.
— Намерихте ли гилзи?
— Ако е имало, убиецът си ги е прибрал — поклати глава Магрудър.
— Прахосмукачката засмука ли някаква ценна находка? — обърна се Франк към Саймън. Имаше предвид полицейската прахосмукачка, която бе оборудвана с достатъчно филтри, за да отсее тъкани, косми и други микроскопични предмети с огромна доказателствена сила. Престъпниците рядко забелязваха този род улики, за да ги почистят.
— Ех, ако моите килими бяха толкова чисти — опита да се пошегува Магрудър.
— Намерихте ли някакви следи бе, хора? — извика Франк на сътрудниците си. Те се спогледаха сконфузено. Не можеха да разберат дали шефът им се шегува, или не. Продължиха да размишляват по този въпрос и след като Франк излезе от стаята.
Един представител на компанията за алармени системи разговаряше с униформения полицай на входната врата. Всички жички и платки бяха събрани в найлонови торбички. Показаха на Франк лекото петънце от излющена боя на едно място — доказателство, че кутията е била отваряна. Откриха и миниатюрни вдлъбнатини по захранващата жица. Специалистът по аларми се възхити на ловкостта, проявена от неизвестния престъпник. В този момент към групата се присъедини и Магрудър с поосвежен цвят на лицето.
— Трябва да са използвали „брояч“ — заключи представителят на компанията за алармени устройства.
— Какво е това? — изгледа го Сет.
— Компютъризиран уред за подаване на безброй числени комбинации в системата до разпознаване на заложения код. Така отварят касите на магазините.
— Не е ли странно, че в такъв палат няма по-съвършена охранителна система? — рече Франк.
— Системата си е много добра — защити се човекът.
— Да, но компютърните методи се оказват играчка за днешните престъпници.
— Работата е там, че алармената система, монтирана в тази къща, е изработена на базата на петнайсет вместо на десет цифри и допуска закъснение само от четирийсет и три секунди. Не успееш ли да улучиш кода почти мигновено, решетката се спуска автоматично.
Франк се почеса отново по носа. Май бе време да се прибере и да вземе един душ. Знаеше, че дъхът на разложена плът полепва и по дрехите, и по кожата ти. Дори дишането става трудно.
— Какъв е изводът тогава? — попита той.
— Изводът е, че по-достъпните портативни уредчета от описания тип не могат да подадат огромно число комбинации в рамките на около трийсет секунди. При петнайсетцифровата система трябва да се прехвърлят повече от три милиарда комбинации. С други думи, нашият човек си е служил с нещо по-сложно.
— Защо казахте „трийсет секунди“? — намеси се сержантът.
— Защото е необходимо време и за отваряне на кутията — обясни Франк вместо специалиста по аларми. — Продължете, моля.
— Та изводът е, че щом е успял да разнищи системата за толкова кратко време, той е елиминирал предварително голям брой от възможните комбинации. Трябва да е отмахнал поне половината. Знам, че има апаратура, която би се справила с подобен проблем, но никога не се знае какъв капан ти е заложен в алармената система. С една дума, не е бил обикновен любител, който се е запасил с джобен калкулатор от близката книжарница. Известно е, че се произвеждат все по-бързи и все по-компактни компютърчета за тази цел. Важното е да се разбере, че в този случай скоростта на обработка на данните не решава проблема. Вторият фактор е бързината, с която аларменото устройство откликва на подаваните комбинации. Предполага се, че в повечето случаи устройството ще бъде доста по-бавно от използвания уред. Ето това е най-големият проблем за престъпника. Трябва добре да си е постлал, преди да опита каквото и да било. В тяхната професия втори опит не се позволява.
Франк погледна човека и премести поглед към кутията.
Не бе трудно да се проумее казаното. Неговите собствени мисли бяха поели в подобна насока, когато забеляза, че по предната врата липсват всякакви следи от насилие.