Двамата тръгнаха към ресторантчето. Настаниха се, поръчаха си обяд и прекараха няколко неловки минути, през които всеки се опитваше да се извърне или към прозореца и задаващата се буря, или да оглежда крадешком другия. И двамата се чувстваха така, сякаш това е първата им среща. Притесняваха се дори да се погледнат в очите.
— Благодаря, че отдели от времето си, Кейт.
— Това място ми харесва — сви рамене тя. — Отдавна не съм идвала тук. Обикновено обядвам на бюрото си. От време на време човек трябва да си позволява по малко разнообразие.
— Какво обядваш? Бисквити и кафе? — засмя се той и прикова поглед в усмивката й. Откри пак любимото си зъбче, което бе леко обърнато навътре тъй, сякаш се опитва да прегърне съседното. Това зъбче бе единственият недостатък, който бе забелязал някога у Кейт Уитни.
— Бисквити и кафе — рече тя засмяна. — И по две цигари на ден.
— Браво на теб.
Дъждът заваля в момента, когато им донесоха поръчката.
Кейт вдигна глава. Погледна към прозореца, а после и към Джак. Забеляза, че той я наблюдава. Джак се усмихна сконфузено и отпи набързо от чашата си.
Тя постави салфетката на масата.
— Паркът е доста голям и е трудно да попаднеш на някого случайно.
— Напоследък ми върви — отвърна Джак с наведена глава.
После се осмели да погледне към нея. Тя го изчака да продължи, но той реши да се предаде.
— Добре де. Признавам, че не беше чиста случайност. Важното е, че резултатът е налице.
— Какъв е този резултат? Това, че обядваме заедно?
— Не си правя кой знае какви планове. Всяко нещо с времето си. Промяната е винаги на добро.
— Е, поне вече не работиш в защита на изнасилвачите и убийците — процеди тя с презрение.
— И на крадците — довърши бързо мисълта й той, но съжали за думите си почти мигновено.
Кейт пребледня.
— Извинявай, Кейт. Нямах предвид баща ти.
Кейт извади цигара, запали я и духна дима в лицето му.
Джак махна с ръка, за да разпръсне облака.
— Чудя се дали палиш първата или втората цигара за деня.
— Третата. Ти винаги си успявал да ме предизвикаш. — Кейт погледна през прозореца и кръстоса крака. Стъпалото й докосна коляното на Джак, но тя го дръпна като опарена. Загаси цигарата, стана и грабна чантата си.
— Трябва да се връщам на работа. Колко ти дължа?
— Поканата беше моя — погледна я настойчиво Джак. — Ти дори не хапна.
Кейт извади една десетачка, хвърли я на масата и тръгна към изхода.
Джак също хвърли десетачка и се втурна след нея.
— Кейт!
Настигна я пред входа. Дъждът се усили. Сакото му, вдигнато над главите им, не ги предпази за дълго. Кейт не обърна никакво внимание на плющящите струи. Качи се на колата си. Джак скочи чевръсто на другата седалка.
— Наистина трябва да се връщам на работа — погледна го предупредително Кейт.
Той си пое дъх и избърса капките по лицето си. Дъждът барабанеше по покрива на колата. Стори му се, че всичко пропада. Нямаше представа как да се справи с тази ситуация. Трябваше да каже нещо.
— Виж какво, Кейт, и двамата сме мокри до кости. Наближава три часът. Нека се пооправим и да отидем на едно кино. А може и да се забием някъде извън града, а? Помниш ли мотел „Уиндзор“?
Кейт се обърна към него изумена.
— Джак, искам да знам дали си обсъдил тези планове с жената, за която си сгоден?
Джак сведе поглед. Какво да й отвърне? Че не обича Дженифър Болдуин, макар и да е поискал ръката й? В този момент дори не можеше да си спомни дали е поискал ръката й.
— Ще ми се да прекараме някой и друг час заедно, Кейт. Това е. Какво му е лошото?
— Всичко, Джак, абсолютно всичко! — тросна се тя и понечи да запали мотора, но Джак задържа ръката й.
— Не искам да се караме.
— Джак, ти вече си взел решението си. Срещата ни е позакъсняла.
— Какво? Решението ми ли? — не можа да повярва на ушите си Джак. — Преди четири години бях решил да се оженя за теб. Това беше истинското ми решение. Твоето решение беше да се разделим.
— Вярно е — отметна тя един мокър кичур от лицето си. — И какво от това?
Джак се извърна към нея и я раздруса за раменете.
— Слушай, снощи ме осени една мисъл. Снощи ли! Всяка вечер, откакто ме напусна! Знаех си, че правим голяма грешка. По дяволите! Вече не съм адвокат на държавна практика. Права си. Вече не защитавам престъпниците. Занятието ми е доходоносно и престижно. Аз, ние… — Погледна изумените й очи и не можа да продължи. Ръцете му се разтрепериха. Пусна я и се тръшна на седалката.
Свали вратовръзката. Набута я в джоба си и погледна към малкия часовник на таблото. Кейт го стрелна с очи. Гласът й прозвуча нежно въпреки стаената болка: