Натисна бутона на мобифона си, за да провери има ли оставени съобщения. Уолтър Съливан не го беше търсил. Успееше ли да грабне сделката със Съливан, би могъл да прибави към клиентите си цяла една държава от Източния блок.
Цяла една държава! Какво би заплатила една държава срещу съответните правни услуги? Обикновено сумите бяха доста тлъсти. За съжаление бившите комунисти не разполагаха с никакви пари, ако не се броят разните му там рубли и купони, които едва ли ставаха и за тоалетна хартия.
Действителността не плашеше Лорд. Той знаеше, че бившите комунисти разполагат с нещо друго — с изобилие от суровини, за които Съливан си точеше зъбите. Това бе примамката, накарала Лорд да прекара цели три месеца в една от тези страни. Нямаше да е зле да поговори и със самия Съливан.
Лорд бе свикнал да се съмнява във всичко, но си даваше сметка, че Уолтър Съливан е единственият човек, способен да извърти такава грандиозна сделка. Всичко, до което се докоснеше, се умножаваше и преумножаваше, а възнагражденията за кохортата му будеха страхопочитание. Макар и осемдесетгодишен, Съливан бе все така енергичен. Работеше по петнайсет часа на ден, бе женен за млада красавица, същинска филмова звезда. Сега се намираше на Барбадос, за да навести тримата най-влиятелни местни политици, да се позабавлява по западен маниер и да уреди някоя и друга сделка. Съливан ще му се обади. Така списъкът на клиентите му — малко, но подбрани — щеше да нарасне с още един, и то какъв!
Лорд забеляза младата жена с извънредно къса пола и обувки на тънки токчета, която прекосяваше салона.
Тя му се усмихна, а той отвърна на поздрава й с леко вдигнати вежди — един от любимите му, двусмислени жестове. Знаеше, че дамата е свръзката на една от крупните асоциации по Шестнайсета улица с Конгреса, но това всъщност не го интересуваше. По-важното за него бе, че си я биваше в леглото.
Лицето й предизвика вълна от приятни спомени. Трябваше да й се обади някой ден. Отбеляза си това в електронния бележник. После вниманието му (както и погледите на повечето присъстващи жени) се насочи към високата широкоплещеста фигура на Джак Греъм, който се приближаваше към него.
Лорд се изправи и протегна ръка за поздрав. Джак не я пое.
— Искам да знам какво се е случило с Бари Алвис — рече той.
Лорд го удостои с един от безизразните си погледи и седна. Сервитьорът бе отпратен с леко махване. Джак остана прав.
— Май не даваш време на човека отсреща да се опомни. Почваш го от вратата. Стратегията ти не е лоша. Има си и предимствата, и недостатъците.
— Не се шегувам, Санди. Искам да знам какво става. Кабинетът на Бари е опразнен, а секретарката му ме гледа така, сякаш аз съм го уволнил. Необходимо ми е да получа ясен отговор. — Джак бе повишил тон. Съседните маси започнаха да проявяват любопитство.
— Сигурен съм, че каквото и да ти се е насъбрало, може да бъде обсъдено с малко повече достойнство. Защо не седнеш и не започнеш да се държиш като съдружник на една от най-добрите фирми за правни услуги в тази страна?
Приковаха погледи един в друг. Джак бавно седна на масата.
— Какво ще пиеш?
— Бира.
Сервитьорът се появи, за да вземе поръчката за бирата и любимото питие на Санди — джин с тоник. Санди запали цигара, погледна небрежно през прозореца и се извърна към Джак.
— Значи си разбрал за Бари?
— Знам само, че е напуснал, но се надявам да разбера причините от теб.
— Няма много за разправяне. Освободихме го от длъжност. Заповедта влиза в сила от днес.
— Защо?
— Какво ти пука?
— Аз и Бари работехме заедно.
— Но не бяхте приятели.
— Твърде отскоро се познаваме.
— Че за какво ти е да се сприятеляваш с Бари Алвис? Не ставаше за нищо повече от сътрудник. Такива съм ги виждал със стотици.
— Той беше страхотен адвокат.
— Технически погледнато, може да се каже, че беше висококомпетентен юрист, запознат отблизо с трансакциите, данъците и корпоративното право. Имаше познания и в областта на здравните осигуровки. Но не е спечелил един цент за фирмата. Следователно не е бил „страхотен адвокат“.
— Знаеш много добре какво имам предвид. Бари беше ценен служител. Някой трябва да върши и скучната работа.
— Разполагаме с около двеста адвокати, които се справят прекрасно с подобна задача. От друга страна, само десетина от съдружниците ни привличат наистина влиятелни клиенти. Подобно съотношение на силите не е твърде изгодно. Много редници, малко офицери. За теб Бари Алвис е актив, а за мен — скъпоструващ пасив без изгледи за промяна. Трудеше се достатъчно усърдно, за да заслужи високо заплащане, но това не е начинът, по който правим парите си. Ето защо решихме да прекратим отношенията си с него.