— Нещо смешно ли се сети, Санди?
— Представих си те как си се отвращавал от такива като мен, докато си бил в колежа. Сигурно си се заричал, че никога няма да заприличаш на човек като мен. Мечтите ти са витаели около защитата на нелегални имигранти, кандидатстващи за политическо убежище, или на дузина главорези, които се оправдават с факта, че като малки са яли пердах от майка си. На прав път ли съм?
Джак разхлаби възела на вратовръзката си и отпи една глътка. Не се срещаше с Лорд за първи път, та да не подуши нещо нагласено в разговора им.
— Ти си един от най-добрите адвокати, Санди. Всички го признават.
— Глупости! Че аз съм зарязал практиката от години.
— Така или иначе, нещата работят в твоя полза.
— Какво би проработило в твоя полза, Джак?
Джак почувства леко присвиване на стомаха, когато Лорд изрече името му. Непринудеността на обръщението го сепна, макар и да не бе съвсем неочаквана. Нима ставаше въпрос за съдружничество? Джак пое дълбоко въздух и сви рамене.
— Знае ли човек какъв иска да стане, когато порасне…
— Ти вече си пораснал, Джак. Време е да си дадеш сметка. И тъй, какво решаваш?
— Нещо не те разбирам.
Лорд пак се приведе напред, стиснал юмруци. Приличаше на загряващ борец тежка категория. Джак имаше чувството, че като нищо ще го цапардоса.
— Мислиш ме за глупак, нали?
Джак се зачете отново в менюто.
— Какво ще ми препоръчаш?
— Нали така, момче? Според теб аз съм един алчен, егоцентричен и деспотичен тъпанар, който не би си мръднал пръста за когото и да било, ако няма лична изгода. Прав ли съм, Джак?! — извиси се гласът на Лорд. Тлъстото му тяло почти се бе изсулило от стола. Отново грабна менюто и го постави на масата.
Джак се озърна притеснено. Останалите посетители изглеждаха тъй, сякаш не са чули нито думичка, което показваше, че разговорът е внимателно проследен и анализиран. Лорд прикова кръвясалия си поглед в Джак.
— Защото аз съм точно такъв, какъвто си ме представяш, ясно ли ти е? — избоботи той и се отпусна с триумфална усмивка на стола си. Джак също изпита желание да се усмихне въпреки нарастващото си отвращение.
Лорд забеляза, че събеседникът му се е поуспокоил, и приближи стола си плътно до неговия. На Джак му се прииска да сложи край на цирка с едно замахване, но се въздържа.
— Такъв съм си аз, Джак. Само че знаеш ли какво, момчето ми? Аз съм си аз. Не се опитвам нито да се преструвам, нито да търся причини за поведението си. Всеки копелдак, с когото съм си имал работа, е разбрал много добре какво представлявам. Имам си собствени убеждения по въпроса. И не се правя на вода ненапита — заключи Лорд, пое дълбоко въздух и после бавно го изпусна. Джак поклати глава. — Разкажи нещо за себе си, Джак.
— Какво по-точно?
— Кажи ми кой си и в какво вярваш.
— След като съм прекарал дванайсет години в католическо училище, сигурно все вярвам в нещичко.
— Разочароваш ме — рече провлачено Лорд. — А казват, че си умно момче. Или сведенията ми са погрешни, или ти самият се страхуваш от думите си и предпочиташ да се хилиш глуповато.
Джак стисна здраво Лорд за китката.
— Какво искаш от мен, по дяволите?
Лорд се усмихна и лекичко потупа ръката на Джак, за да освободи китката си.
— Обичаш ли подобни ресторанти? С клиент като Болдуин ще можеш да се храниш по такива места, докато съвсем сдадеш багажа. След четирийсетина години ще се гътнеш до някоя дюна на някой Карибски остров и ще оставиш млада, внезапно забогатяла вдовица — трета поред съпруга. Така или иначе, ще умреш щастлив, повярвай ми.
— Всички ресторанти си приличат малко или много.
Лорд стовари юмрук по масата. Този път привлече няколко любопитни погледа. Оберкелнерът се опита да прикрие притеснението си зад дебелия мустак и привидно невъзмутимия си израз.
— Ето, за това става въпрос, мойто момче! За твоята проклета двойственост! — Понижи глас, но продължи да се привежда към Джак. — Ресторантите определено не си приличат. А ти разполагаш с ключа за това великолепие тук. Ключът се нарича Болдуин и неговата красива дъщеря. Остава въпросът дали ще пристъпиш към тази врата, или не, който от своя страна ни връща по един доста интересен начин към най-важния ми въпрос. Кажи ми в какво вярваш?
Джак. Какви са твоите идеали? Ако те са различни от това тук — разпери широко ръце той, — ако ти не искаш да се превърнеш в следващия Санди Лорд, ако се будиш с кикот или псувня по адрес на малките ми странности, ако наистина вярваш, че ти самият си над подобни низости, ако не искаш да се умилкваш около мис Болдуин и не си в състояние да си харесаш поне едно ястие от това меню, за кой дявол си дошъл? Можеш да станеш и да си тръгнеш с гордо вдигната глава и ненакърнени убеждения. Нашата игра е прекалено важна, за да я поверяваме на бездушните.