Лорд се облегна назад. Плътта му едва се побираше между стола и масата.
Навън бе красив, слънчев ден. По синьото небе нямаше и следа от облаче. Лекият вятър шумолеше сред захвърлените вестници. Забързаният ритъм на града като че ли се бе поуспокоил за миг. Паркът Лафайет бе пълен с хора, налягали из тревата, за да се насладят на последните слънчеви лъчи, преди да нахлуе студът. Куриерите бяха захвърлили своите велосипеди и обикаляха наоколо в обедната си почивка, като тайничко надзъртаха в поразтворени деколтета и под заметнати поли.
Джак Греъм и Санди Лорд седяха в ресторанта. Не сваляха поглед един от друг.
— Не си падаш по заобикалките.
— Нямам време за тях, Джак. Последните двайсет години бяха твърде напрегнати. Ако не бях уверен, че с теб може да се говори направо, щях да ти хвърля малко прах в очите и да не се занимавам повече.
— Какво очакваш да ти отговоря?
— Искам само да знам дали си в играта, или не си. С клиент като Болдуин можеш да си намериш място във всяка фирма. Предположих, че си избрал нас, защото си ни харесал.
— Всъщност Болдуин ви препоръча.
— Той е умен човек. Доста хора се вслушват в съветите му. Ти си при нас от една година. Ако решиш да останеш, ще те направим съдружник. Честно казано, пробният период от дванайсет месеца беше чиста формалност, за да видим дали си пасваме. Гарантирам, че оттук нататък няма да имаш никаква грижа за пари — дори и да не броим огромното състояние на жена ти. Единствената ти задача ще бъде да се грижиш за, нуждите на Болдуин и да разшириш бизнеса, доколкото можеш, посредством привличането на други подобни клиенти. Истината е, че ценните книжа на един адвокат са неговите клиенти. Това е най-важният урок на професията, макар и да не го преподават в колежите. Никога не го забравяй. Дори количеството извършвана работа е от второстепенно значение в този случай. Работата винаги има кой да я свърши. На теб ще ти бъде дадена възможност за размах в бизнеса. Няма да те контролира никой друг освен самият Болдуин. Не е необходимо да следиш самите формалности по правното обслужване на Болдуин. Ние ще го правим вместо теб. Нека да ти е зле!
Джак погледна ръцете си. Стори му се, че в тях изплува красивото лице на Дженифър. Бе самото съвършенство. Стана му криво, че я е подозирал във връзка с уволнението на Бари Алвис. Сети се за затъпяващата си работа като държавен адвокат. После мислите му се насочиха към Кейт и стигнаха до задънена улица. Какво става? Вдигна бързо поглед.
— Имам един глупав въпрос. Ще продължа ли да практикувам адвокатската професия?
— Щом искаш… — Лорд присви очи. — Това означава ли, че приемаш?
Джак хвърли един поглед към менюто.
— Предполагам, че желираните раци са вкусни.
Санди издуха дима от цигарата си към тавана и се усмихна широко.
— Божествени са, Джак. Божествени!
Два часа по-късно Санди Лорд стоеше до прозореца на огромния си кабинет, приковал поглед в оживената улица отдолу, докато слушаше провежданата по интеркома дискусия.
Влезе Дан Кърксен, чиято стройна фигура се губеше донякъде под колосаната риза и строгата папийонка. Кърксен беше административният директор на фирмата. Властта му се разпростираше над всички с изключение на Санди Лорд (а може би вече и на Джак Греъм).
Лорд го погледна с отегчение. Кърксен седна и търпеливо изчака участниците в дискусията да се сбогуват. Лорд изключи връзката и се настани зад писалището си. Облегна се назад, позяпа тавана и запали цигара. Кърксен, който бе фанатик на тема здраве, се поотдръпна.
— Трябва ли ти нещо? — погледна най-сетне Лорд към слабоватото гладко лице на колегата си. Кърксен им носеше близо шестстотин хиляди долара годишно, които му гарантираха дълго и сигурно пребиваване във фирмата. За Лорд обаче подобна сума бе съвсем незначителна. Ето защо той не криеше презрението си към административния директор.
— Чудехме се как е преминал обядът.
— Говори по същество. Нямам време за празни приказки.
— Плъзнаха някои обезпокоителни слухове, после уволнението на Бари Алвис в резултат на обаждането на мис Болдуин.
Лорд махнах ръка.
— Всичко е наред. Джак ни обича и остава при нас. Загубих цели два часа, докато го убедя.
— Като се има предвид огромната сума, Санди, ние си помислихме, че най-силният коз би бил…
— Аха. Кърксен, знаеш, че боравя доста умело с цифрите. Окей? Джаки остава при нас. Това е. Ако е късметлия, ще удвои сумата в рамките на десет години и тогава ще можем да се пенсионираме преждевременно. — Лорд прикова погледа си в Кърксен, който сякаш се смаляваше с всяка изминала минута. — Момчето си го бива. Куражлия е. В това отношение превъзхожда всичките ми останали съдружници.