Кърксен трепна.
— Всъщност хлапето започна да ми допада — изправи се Лорд и застана до прозореца. Десет етажа по-долу група дечица пресичаха улицата, хванати за престилките си.
— Да докладвам ли положителния отговор на съдружниците?
— Докладвай каквото щеш, но запомни едно нещо: да не сте посмели да ме притеснявате за щяло и нещяло. С мен ще контактувате само когато става въпрос за нещо наистина важно.
Хвърли един унищожителен поглед към Кърксен и се извърна отново към прозореца. Съливан още не се беше обадил. Лош знак. Страната от Източния блок му се изплъзваше — точно както малчуганите се скриваха зад ъгъла.
— Благодаря ти, Санди.
— Моля.
9
Уолтър Съливан не можеше да откъсне поглед от лицето й (или каквото беше останало от него). На оголеното й стъпало бе закачено номерчето от моргата. Антуражът му бе останал пред залата — Съливан бе предпочел да поседи мълчаливо до съпругата си. Формалното разпознаване на трупа бе извършено. Полицаите си бяха заминали, за да допишат протоколите си, а журналистите се оттеглиха, за да подготвят статиите си. Само Уолтър Съливан — един от най-влиятелните мъже на своето време, успял от четиринайсетата си година да превърне в пари всичко, до което се докосне — се почувства напълно лишен от енергия и всякакви желания.
Пресата бе нападала него и Кристи след смъртта на първата му съпруга, сложила край на четирийсет и седем годишния им брак. Съливан бе решил да избере по-млада и по-енергична жена, след като самият той наближаваше осемдесетте. Бе преживял достатъчно кончини, за да заложи на някого, който не би го надживял. Бе загубил множество приятели и близки, от което поносимостта му към смъртта беше рязко намаляла. Остаряването не е лесно дори за богатите.
Ала ето че Кристи Съливан не го надживя. Той нямаше да остави тази работа току-така. Добре, че не знаеше по-нататъшната съдба на телесните й останки. Налагащите се процедури едва ли биха утешили опечалените близки.
Веднага щом Съливан излезеше от стаята, санитарят щеше да откара количката с мисис Съливан в залата за аутопсия. Там щяха да я претеглят и да измерят височината й. Щяха да я фотографират и с дрехите, и гола. После щяха да й вземат отпечатъци и да й направят рентгенова снимка. Щателният оглед на тялото щеше да установи колкото се може повече следи и улики. Физиологичните течности щяха да бъдат изпратени за лабораторни изследвания за наличие на алкохол или опиати. Клиновиден разрез щеше да разпори трупа й от гърдите до гениталиите. Гледката би била отблъскваща дори за медиците ветерани. Всеки орган щеше да бъде анализиран и претеглен, а гениталиите щяха да бъдат изследвани за следи от полов контакт или сексуален тормоз. Остатъците от сперма, кръв и чужди косми щяха да бъдат изпратени за ДНК анализ.
Щяха да прегледат черепа, да очертаят раните по него, да го разцепят откъм върха, да извадят мозъка и да изтръгнат забития куршум, за да го предадат за балистичен анализ.
След приключването на процедурите тялото щеше да бъде върнато на Уолтър Съливан.
Специалистите по токсикология щяха да изследват съдържанието на стомаха и чуждите вещества в кръвта и урината й.
Протоколът от аутопсията щеше да съдържа причината и механизма на настъпването на смъртта, както и всички по-важни заключения, придружени от мнението на съдебния лекар.
Протоколът от аутопсията, снимките, отпечатъците от пръсти, докладът на токсиколозите и цялата останала информация по случая щеше да бъде предадена на следователя.
Уолтър Съливан се изправи, покри останките на жена си и тръгна към изхода.
Следователят го наблюдаваше иззад друго едно огледало-прозорец в помещението. Опечаленият съпруг излезе. Сет Франк сложи шапката си и го последва.
Зала номер едно бе най-голямото помещение във фирмата. Намираше се в центъра на зданието, до самата рецепция. Зад дебелите й плъзгащи се врати току-що бе започнало събранието на съдружниците.
Джак Греъм седеше между Санди Лорд и един друг старши съдружник. Новият му пост още не беше официално обявен, но днес формалностите не бяха толкова важни. Лорд бе настоял специално на присъствието му.
Хората от бюфета поднесоха кафе и кифлички и се оттеглиха, затваряйки вратите зад себе си.
Всички се обърнаха към Дан Кърксен. Той отпи глътка сок, обърса старателно устни с предоставената салфетка и се изправи.