— Предполагам, че вече сте разбрали за ужасната трагедия, която сполетя един от най-важните, ако не и най-важния ни клиент.
Джак оглеждаше тежката мраморна маса. Повечето присъстващи не откъсваха очи от Кърксен. Няколко от тях попитаха шепнешком съседите си за подробностите около престъплението. Джак бе прочел за случилото се във вестниците. Никога не бе работил със Съливан, но знаеше, че делата му са достатъчно обемисти, за да ангажират четирийсет адвокати от фирмата. Съливан несъмнено бе най-големият клиент на „Патън, Шоу и Лорд“.
— Полицията разследва случая — продължи Кърксен. — Още не са открили нищо съществено. — Кърксен замълча, погледна към Санди Лорд и се покашля. — Не е трудно да се предположи, че Уолтър преживява едни от най-тежките си дни. За да облекчим страданието му максимално, ще помолим всички адвокати, заети с неговите дела, да работят особено усърдно и да отстраняват всеки потенциален проблем още с възникването му. Нямаме основание да предполагаме, че трагедията не е резултат от най-обикновен опит за кражба, но все пак ще ви препоръчаме изострена бдителност, когато движите сделките на Съливан. Ако нещо събуди подозренията ви, то трябва да бъде докладвано незабавно на мен или на Санди.
Няколко глави се извърнаха към Лорд, който както обикновено зяпаше тавана. Вече бе загасил три фаса в пепелника пред себе си. Чашата му с „Блъди Мери“ бе почти празна.
Заговори Рон Дей, специалистът по международно право. Лицето му, напомнящо кукумявка, изпъкваше на фона на грижливо подрязаната коса, но тъничките овални очила му придаваха някаква безличност.
— Нали не става въпрос за терористичен акт? Напоследък работя по сделките на смесеното дружество в кувейтския филиал на Съливан. Мога да ви уверя, че ония имат съвсем други правила. Искам да знам дали е застрашена собствената ми безопасност. Тази вечер летя за Рияд.
Лорд извъртя погледа си към Дей. Още не бе престанал да се учудва на късогледството, а често пъти и на глупостта на съдружниците си. Дей бе човек, чиито основни достойнства според Лорд включваха способността да се изразява на седем езика и да лиже подметките на арабите.
— На твое място не бих се притеснявал, Рон. Дори и да става въпрос за международна конспирация, ти си твърде дребна риба, за да се занимават с теб. Решат ли да го направят, ще си мъртъв, преди да разбереш какво става.
Разнесоха се неловки хихикания. Дей оправи възела на вратовръзката си.
— Благодаря за уточнението, Санди.
— Няма защо, Рон.
— Искам да ви уверя, че се прави всичко възможно за разкриване на престъпника — каза Кърксен и пак се покашля. — Говори се, че самият президент ще натовари специална комисия с разследването на случая. Сигурно ви е известно, че. Уолтър Съливан е заемал постове в няколко правителства и е един от най-близките приятели на президента. Престъпниците скоро ще бъдат заловени — заключи Кърксен и седна.
Лорд се огледа, повдигна вежди и загаси последната си цигара. Съдружниците се разотидоха.
Сет Франк се завъртя на стола си. Кабинетът му бе кутийка с размери три на три метра. Само шефът разполагаше с голямо помещение в иначе малкия участък. Докладът от съдебномедицинската експертиза бе оставен на писалището. Франк бе успял да го прочете три пъти, макар и още да бе едва седем и половина сутринта.
Бе присъствал на аутопсията. Следователите винаги присъстваха по ред съображения. Макар и да бе свидетел на стотици аутопсии, Франк не бе успял да привикне към начина, по който мъртвите биваха разпаряни. Вече не му прилошаваше, но още му трябваха два-три часа безцелно шофиране из града, за да се успокои и да поеме обичайната си работа.
Докладът бе обемист и ситно изписан. Според него смъртта на Кристи Съливан бе настъпила поне седемдесет и два часа преди откриването на трупа. Доказателства за това бяха издуването на тялото, бактериите и изпълването на органите с газове. Не бе пропуснато да се отбележи, че високата температура в стаята също бе ускорила процеса на гниене, което от своя страна затрудняваше разследването. Така или иначе, можеше да се заключи със сигурност, че смъртта не е настъпила преди по-малко от три дни. Франк разполагаше със странична информация, която го навеждаше на мисълта, че Кристи Съливан е била убита в понеделник вечерта.
Минимумът от три дни означаваше, че Франк ще трябва да се движи по остаряла следа. Един умел престъпник би могъл да изчезне завинаги в рамките на такъв период от време. Към неудоволствието от този факт трябваше да се добави, че вече бяха изминали няколко дни от намирането на трупа, но разследването не бе помръднало ни на йота. Франк не помнеше друг такъв случай, при който да не попаднат на нито една улика.