Смяташе се, че свидетели (с изключение на убитата и извършителите) няма. Полицията бе поместила обяви във вестниците, както и на най-оживените места. Досега никой не беше откликнал.
Разговаряха със собствениците на всички имения в радиус от четири-пет километра. Съседите изразяваха своя гняв, ужас и страх. Франк бе забелязал притесненото мръдване на вежда, нервното потъркване на ръце, присвиването на рамене. Можеше да се обзаложи, че веднага ще засилят мерките за безопасност. Така или иначе, всички тези емоции не даваха кой знае колко информация. Разпитаха и прислугата на съседите, но пак удариха на камък. Проведоха телефонни разговори с личните помощници на Съливан, придружили го до Барбадос, но не откриха абсолютно нищо. Всички тези хора имаха желязно алиби, но Франк бе свикнал да не отдава прекалено голямо значение на подобен факт.
Не разполагаха с никаква информация и за това какво е правила Кристи Съливан в деня на убийството. Предполагаше се само, че е била застреляна в къщата си късно вечерта. Франк бе убеден, че научат ли повече за самия ден, ще се доберат до нещо съществено.
Знаеше се, че в девет и половина сутринта през същия този понеделник Кристи Съливан е била забелязана в центъра на Вашингтон. Отбила се бе в козметичен салон, където Франк трябваше да даде половината си месечна заплата, ако жена му решеше да се разхубави. Още не бе ясно дали Кристи се е киприла за предстоящата нощ, или това е било едно от редовните й посещения. Въпросът къде е отишла мисис Съливан след това не бе получил никакъв отговор. Можеше да се твърди единствено, че не се е връщала в апартамента си и не се е качвала на такси.
Франк предполагаше, че Кристи е имала някаква специална причина, за да не придружи съпруга си при пътуването на юг. В случай че това е била предстоящата й среща с мъж, Франк би искал да си поговори с любовника й, ако не и да му надене белезниците.
По ирония на съдбата убийството, извършено по време на кражба с взлом, не се наказваше със смъртна присъда в щата Вирджиния, освен ако не става дума за въоръжен грабеж. С други думи, ако окрадеш някого и го убиеш, те чака електрическият стол. Ако не си въоръжен обаче, ще ти се размине с една доживотна присъда, което, от друга страна, едва ли бе за предпочитане предвид ужасното състояние на щатските затвори. Кристин Съливан бе носила много скъпи бижута. Оказа се, че е обожавала диамантите, смарагдите, сапфирите и какво ли не още. Изненадващото бе, че по трупа й не бяха открили никакво бижу, макар и следите от пръстени по ръцете й да си личаха ясно. Мистър Съливан бе потвърдил, че огърлицата на съпругата му липсва. Собственицата на козметичния салон си спомни, че сутринта Кристин е била с въпросната огърлица.
Франк бе сигурен, че въз основа на тези факти един добър прокурор би успял да представи случая като въоръжен обир. Престъпниците очевидно изчакваха, след като бяха обмислили детайлно плана си за действие. Не се ли настояваше за смъртното им наказание, разходите от хиляди долари по доживотното им пребиваване, изхранване и облекло трябваше да се поемат от данъкоплатците на щата Вирджиния. Кражба с взлом? Въоръжен грабеж? Какво значение имаше? Младата жена бе мъртва. Някой побъркан маниак й бе пръснал черепа. Франк не обичаше разграничението в закона. Подобно на мнозина свои колеги, той намираше правната система излишно усложнена в полза на престъпниците. Понякога му се струваше, че в лабиринта от технически подробности, заплетени дела и блестящи адвокати на обвиняемите самият факт, че е било извършено престъпление, че някой е бил убит, наранен или изнасилен, потъваше неизвестно къде. Това не беше честно. Франк не можеше да промени системата, но успяваше да я клъвне тук-таме.
Придърпа към себе си доклада и намести очилата си. Пийна още една глътка силно кафе. Зачете се. „Причина за смъртта: огнестрелни рани в мозъчната област, причинени от оръжие (оръжия) с голям калибър. Първият куршум е бил без ризница, вероятно дум-дум, и е предизвикал доста голяма рана. Вторият куршум е с неизвестна конструкция, изстрелян е от неидентифициран източник и е предизвикал проходна рана.“ На най-прост език това означаваше, че престъпниците са разполагали със сериозно оръжие. Докладът уточняваше, че смъртта е насилствена — единственият ясен елемент в цялата загадка. Франк забеляза, че е преценил правилно разстоянието, от което са били изстреляни куршумите. Не бяха открили следи от барутни частици във и около раната. Изстрелите бяха произведени от разстояние не по-малко от метър. Франк предположи, че реално са били два метра, но в това отношение можеше да се осланя само на интуицията си. Знаеше се, че наемните убийци обикновено стрелят от упор. Фактът, че случаят не беше такъв, изключваше поне половин дузина допълнителни въпроси.