Франк се приведе над писалището си. Защо ли са били изстреляни два куршума? Кристин Съливан положително е била уцелена смъртоносно още от първия. От друга страна, ако ставаше въпрос за някакъв маниак, той едва ли би се задоволил само с двата изстрела. На всичкото отгоре куршумите бяха от различен тип. Единият бе дум-дум, а другият — неизвестен тип.
Той повдигна пликчето с вещественото доказателство и го огледа. Куршумът бе влязъл през дясното слепоочие, беше се сплескал и разпръснал, за да стигне до черепа и мозъка, предизвиквайки такава ударна вълна в мозъчната тъкан, че бе успял да я нагъне като килимче.
Той внимателно побутна остатъците от зловещия предмет, създаден, за да се сплесква и разпръсква, да разкъсва всичко по пътя си. За съжаление куршумите дум-дум вече се намираха под път и над път. В този случай балистичният анализ не се оказваше много полезен.
Вторият куршум я бе улучил на около сантиметър от първия, бе прекосил целия мозък и излязъл от другата страна, пробивайки много по-голяма от входната дупка.
Всички се изненадаха на широката дупка, оставена от куршума на стената срещу леглото. Хората от лабораторията обикновено издълбаваха част от стената и изваждаха куршума посредством специални инструменти, за да запазят следите от браздите и полетата на канала на цевта, даващи възможност да се определи видът на използваното оръжие. Тези следи се сравняваха със следите върху куршуми от лични оръжия и ги отвеждаха до притежателя. Дактилоскопските следи и балистичната идентификация бяха единствените сигурни доказателства в тази професия.
Само че в случая бяха открили пробойната, но не и куршума. Когато лаборантите му съобщиха този факт, Сет Франк реши да се увери с очите си. Отдавна не се беше разгневявал толкова.
Трябваше ли да къртят стената безуспешно, след като единият куршум бе все още в жертвата? Какво по-различно щеше да покаже вторият? Възможностите не бяха пресъхнали.
Франк си записа няколко догадки. Липсващият куршум би могъл да бъде от различен тип и калибър, а това би доказало наличието на поне двама извършители. Колкото и да бе богато въображението му, Франк трудно можеше да си представи, че някой ще застане срещу една жена с пистолети в двете си ръце. Това означаваше, че заподозрените са двама. То обясняваше и различния тип рани. Пробойната на куршума дум-дум бе по-широка от тази на другия, който не бе дум-дум, тъй като беше прорязал доста по-тесен раневи канал. Следите от браздите и полетата сигурно бяха деформирани минимално, но това нямаше значение, тъй като куршумът и бездруго липсваше.
Франк прегледа първоначалните си бележки, направени на местопрестъплението. Още бе на етап събиране на информация. Надяваше се скоро да осъществи някакъв напредък. Поне нямаше да се притеснява за законовите ограничения в този случай.
Пак погледна към доклада и се намръщи.
Обади се на лекаря. След десет минути бе в кабинета му.
Старецът кълцаше кожичките на ноктите си с един стар скалпел. Най-сетне вдигна поглед към Франк.
— Следи от душене. Или опит за душене. Но трахеята не беше увредена въпреки някои отоци и кръвоизливи. Установих и леко спукване на подезичната кост. Както и миниатюрни кръвоизливи по конюнктивата на клепачите. Всичко е описано в протокола.
— Мъж ли е бил или жена?
Лекарят сви рамене.
— Трудно е да се прецени. Върху човешката кожа не остават дактилоскопски следи. Знаеш го много добре. Така или иначе, малко вероятно е жена да се опита да удуши друга жена с годи ръце. Въпреки всичко и това се е случвало. Не се иска много сила, за да прекършиш трахеята, но душенето с голи ръце обикновено е мъжки специалитет. Аз лично не съм попадал на удушвачка. Не бива да се забравя, че се иска доста самоувереност, за да се решиш на този метод. Колкото до това дали предполагам, че е мъж — да, предполагам го, макар и предположенията да не са от особено значение.
— Докладът изброява контузиите и натъртванията по лявата челюст, разклатените зъби и нараняванията по вътрешността на устната кухина.
— Някой здравата я е цапардосал. Единият кътник почти беше пробил бузата.
— А вторият куршум? — погледна към папката Франк.
— Ако се съди по ефекта му, бих предположил, че е с голям калибър. Като първия.
— Можеш ли да предположиш какъв е бил?
— Ами сигурно е калибър 357. Възможно е да става въпрос и за деветмилиметров. Не видя ли каква пихтия беше направил? Половината от него се е сплескала като палачинка, а другата половина се е пръснала из мозъка й. В тези случай балистиката е безпомощна. Дори и да се направят предположения за вида оръжие, пак не можеш да го напаснеш към друг куршум.