— Намерим ли втория, ще стане по-лесно.
— Не е точно така. При изстъргването му от стената следите върху него със сигурност са се деформирали. Балистичният анализ няма да покаже нищо.
— Но не е невъзможно по него да са останали следи от кръвта, кожата и космите на убитата. Такива доказателства не са за изхвърляне.
Лекарят почеса дълбокомислено брадичката си.
— Прав си, но първо трябва да го намериш.
— Едва ли ще успея — засмя се Франк.
— Знае ли човек.
Двамата се спогледаха с ясното съзнание, че никога няма да открият куршума. Дори и да попаднеха на него, не можеха да го отнесат към местопрестъплението, освен ако не откриеха следите от кръвта и кожата на покойницата или не го поставеха редом до оръжието, от което е бил изстрелян.
— Намерихте ли гилзи?
Франк поклати глава.
— Значи няма как да установите вида на жилото на ударника. — Лекарят говореше за следата, която жилото оставя върху капсула на гилзата.
— Случаят не е много лесен — каза Франк. — Разполагаш ли поне с достатъчно време, или началниците пак са те притиснали със сроковете?
— Засега всичко е мирно и тихо — усмихна се лекарят. — Забележително тихо. Виж, ако бяха убили самия Съливан…
— Защо е имало два изстрела? — зададе Франк най-важния си въпрос.
Лекарят спря да се занимава с кожичките си, постави скалпела на масата и вдигна поглед.
— Защо не? — присви очи той. Беше му се паднала незавидната участ да е далеч по-компетентен, отколкото бе необходимо за нуждите на глухата провинция. Беше един от петстотинте съдебни лекари в щата. Частната му практика процъфтяваше, но истинският му интерес бе към съдебната медицина. Преди да се установи — в кроткия пристан на Вирджиния, бе работил към полицейското управление на Лос Анджелис цели двайсет години. Откакто се бе преместил, не бе попадал на кой знае какви интересни убийства, но този случай бе по-различен от останалите.
Франк издържа на погледа му и рече:
— Един изстрел би бил достатъчен. Тук спор няма. Защо е било необходимо да се стреля втори път? Човек би се въздържал да го направи по куп причини. На първо място, стрелянето е шумно. На второ е губене на време в момент, когато трябва да изчезваш от местопрестъплението. Третото неудобство е свързано с оставянето на още един куршум, по който могат да те разпознаят. Дали Кристи Съливан не ги е стреснала с нещо? Ако е така, защо изстрелите са дадени от вратата, а не от вътрешността на стаята? Защо траекторията е низходяща? Може би Кристи е била коленичила? Иначе нямаше да я уцелят в главата. А щом е била коленичила, каква е причината за това? Да не се е подготвяла за екзекуция? В същото време не открихме други контактни рани освен петната по врата й. Защо някой първо ще се опитва да я души, а после ще стреля по нея, и то на два пъти? На всичкото отгоре единият куршум е прибран. — Защо? Втори пистолет ли е имало? Ако е така, защо трябва да се прикрие този факт? Каква е важността му?
Франк се изправи и закрачи из стаята с ръце в джобовете.
— Да не говорим, че всичко беше като излизано. Нищо не бяха оставили след себе си. Ама нищичко. Чудя се дори, че не им е хрумнало да й направят малка операцийка, та да измъкнат и втория куршум.
— Слушай, драги, престъпникът е извършвал грабеж или поне такава е версията, която иска да ни представи. Самият тайник е наистина ограбен. Откраднати се около четири и половина милиона долара. Какво е правила самата мисис Съливан? Защо не е заминала за Антилските острови? Може би е имала тайна среща с любовника си. Има ли връзка между двата инцидента, ако приемем последната версия? Озадачава ме и друго — за какъв дявол ще се вмъкнеш в къщата през парадния вход, ще обезвредиш алармената система и накрая ще се спуснеш с въже през прозореца? Всеки въпрос те изправя пред десетки нови загадки.
Лекарят се облегна, посегна към папката и се зачете в доклада. Свали очилата си, отри ги о ръкава си и подръпна долната си устна.
Ноздрите на Франк трепнаха.
— Какво има?
— Ти каза, че на местопрестъплението не е било оставено абсолютно нищо. Прав си. Всичко изглежда прекалено чисто. — Лекарят замълча и си запали цигара — без филтър. Франк бе забелязал, че всички патолози пушат. Лекарят духна кълбо дим. Очевидно се наслаждаваше на умственото си упражнение.
— Ноктите на покойницата също бяха прекалено чисти.