Франк остави чашата с кафе и се размърда.
— Да не би да искаш да кажеш, че е поканила гинеколога си да я прегледа посред нощ малко преди да я очистят?
— Индикациите са минимални, но са все пак налице. Не могат да ми излязат от главата. Разбери ме добре — те може нищо да не означават. Не е изключено тя сама да си ги е причинила. Знаеш какво имам предвид. Всеки се оправя както може. Въпреки всичко не ми се вярва да се е наранила сама. Струва ми се, че някой я е прегледал малко след смъртта й. Имам предвид интервал в рамките на около два часа.
— Но защо ще я преглежда? За да се увери, че не са останали следи от контакта им? — не можа да сдържи учудването си Франк.
— Едва ли би се намерила друга причина при създалата се ситуация — изгледа го докторът.
Франк се втренчи пред себе си. Новата информация само умножи загадките. Поклати глава. Сети се за балонената теория — натиснеш едната страна и всичко се издува в нова посока. Присви вежди и си записа нещо в бележника, докато отпиваше разсеяно от кафето.
Лекарят го огледа внимателно. Случаят не беше лесен, но следователят бе задал безкрайно уместни въпроси. Още беше озадачен, но в това нямаше нищо необичайно. Добрите следователи рядко разрешаваха всичко на минутата. Късметът и усърдието работеха дотолкова, доколкото една неочаквана улика да подреди всички парченца в загадката. Лекарят се надяваше, че и този път ще стане така. Засега нещата не бяха никак розови.
— Била е доста почерпена, когато са я очистили — отбеляза Франк.
— Нула двайсет и един. Не бях виждал такова число, откакто се нацепвахме като студенти.
— Чудя се къде се е натряскала така — усмихна се Франк.
— Тия имения са тъпкани с алкохол.
— Така е, но не открихме нито използвани чаши, нито отворени бутилки.
— Може да си е пийнала предварително.
— Как се е прибрала у дома си в такъв случай?
— Сигурно е карала — потърка уморено очи лекарят. — Виждал съм и по-къркани шофьори.
— Но си ги виждал на масата за аутопсии, предполагам. Разполагаме и със сведения, че никоя от колите в гаража не е била използвана, откакто съпругът е заминал за Антилите.
— Нима може да се твърди със сигурност подобно нещо? Един мотор изстива и за по-малко време от три дни.
Франк разлисти бележника си, намери каквото му трябваше и го показа на колегата си.
— Съливан има личен шофьор — един старец, наречен Бърни Копети. Той поддържа всички коли в гаража и води прецизен отчет на навъртяния километраж, колкото и да не е за вярване. Помолих го да провери данните за всяка от колите, до които би имала достъп съпругата. Копети ми показа сведенията си и потвърди, че не е използван нито един автомобил. Нямаше случай на променен километраж. Следователно Кристин Съливан не се е прибрала с личен автомобил. Въпросът е как е стигнала вкъщи.
— С такси може би.
— Едва ли. Разговаряхме с всички таксиметрови фирми в района. Няма записана поръчка за пътуване до имението на Съливан, а подобно място се запомня.
— Възможно е да я е пречукал самият таксиметров шофьор.
— Да не мислиш, че тя ще покани в къщата си един прост шофьор!
— Не забравяй, че е била пияна. Едва ли е съзнавала какво върши.
— Подобна версия не обяснява нито обезвреждането на алармената система, нито измъкването с въже през прозореца. Да не говорим, че очакваме извършителите да са били двама. Никога не съм виждал такси с двама шофьори.
Изведнъж на Франк му хрумна нещо, което побърза да си запише. Бе напълно убеден, че Кристи Съливан е била откарана в дома си от свой познат. След като познатият (или познатите) бяха предпочели да запазят мълчание, причините за мълчанието бяха съвсем ясни. Изходът през прозореца показваше, че убийците са били принудени да се измъкнат много бързо. Вероятно са били изплашени от охраната на квартала, макар и патрулният отряд да не бе забелязал нищо съмнително. Така или иначе, престъпниците не биха разчитали на едната липса на наблюдателност. Самото появяване на патрулната кола, изглежда, ги бе пришпорило здраво.
Лекарят се облегна назад. Почувства се доста объркан.
— Подозираш ли някого?
— Може би — рече Франк и спря да пише.
— Какво е правил съпругът й по време на убийството? Хм, един от най-богатите хора на щата.
— Един от най-богатите хора в света — поправи го Франк. Прибра бележника си и допи кафето. — Кристи е решила да не ходи на Барбадос чак по пътя за летището. Според съпруга й тя е отишла в градския им апартамент. Намерихме потвърждение на този факт. Частният им самолет е трябвало да я вземе след три дни и да я превози до семейното имение в околностите на Бриджтаун, Барбадос. Уолтър Съливан се разтревожил, когато съпругата му не кацнала на летището в уреченото време. Тогава се обадил до Щатите.