— Тим, следващата седмица президентът ще дава пресконференция в Мидълтън.
— Да, мис Ръсел. От девет и трийсет и пет сутринта. Започнали сме подготовката — отвърна той, втренчен пред себе си.
— Не си ли малко озадачен?
— От какво, мис Ръсел? — вдигна поглед Колин.
— След работно време можеш да ме наричаш Глория.
Колин запристъпя смутен от крак на крак. Тя се засмя на непохватността му.
— Нали знаеш темата на пресконференцията? — Убийството на мисис Съливан — преглътна тежко Колин.
— Точно така. Президентът ще даде пресконференция, свързана с убийството на частно лице. Това не те ли притеснява, Тим? Подобно нещо се случва за първи път в историята на президентството.
— Нямах представа… Глория.
— Напоследък прекарваш доста време с президента. Забелязал ли си нещо необичайно?
— Какво например?
— Изглежда ли ти преуморен или разтревожен? Имам предвид повече от обикновеното.
Колин бавно поклати глава. Не разбираше накъде бие разговорът.
— Мисля, че имаме малък проблем, Тим. Президентът ще се нуждае от помощта ни. Нали мога да разчитам на теб?
— Работата ми е да се грижа за президента.
— Зает ли си тази вечер, Тим? — рече тя, тършувайки из чантата си. — Знам, че не си на смяна. Президентът няма ангажименти.
Колин кимна.
— Знаеш къде живея. Ела веднага щом ти свърши работното време. Искам да продължим разговора си насаме. Нали нямаш нищо против да помогнеш и на мен, и на него?
— Дадено, Глория — отсече веднага Колин.
Джак отново почука на вратата. Не получи отговор. Щорите бяха спуснати и отникъде не се процеждаше светлина. Лутър Уитни или бе заспал, или бе излязъл някъде. Беше само девет часът. Лутър нямаше навика да си ляга преди два-три след полунощ. Старият форд бе паркиран до къщата. Вратата на малкия гараж бе заключена. Джак надникна в пощенската кутия. Видя, че е претъпкана с писма. Нещо не беше наред. Лутър наближаваше шейсет и пет години. Възможно ли е да се е свлякъл бездиханен на пода, без никой да разбере? Джак се огледа и вдигна една от саксиите до входа. Резервният ключ бе на мястото си. Джак се огледа отново и бързо влезе в къщата.
Холът бе чист и подреден. Вещите бяха на обичайните си места.
— Лутър? — провикна се Джак и се опита да си припомни разположението на стаите. Спалнята бе наляво, тоалетната — надясно, кухнята — в дъното, с остъклена веранда, а градината — отзад. Миниатюрната спалня също се оказа изрядно чиста и спретната.
Нощното шкафче бе отрупано с най-различни снимки на Кейт. Джак се обърна и бързо излезе от стаята.
Помещенията на горния етаж бяха полупразни. Цареше тишина.
Джак седна на пластмасово столче в кухнята и се огледа. Не включи осветлението. Предпочете да стои на тъмно. Пресегна се към хладилника и се засмя при вида на дванайсетте бирички. Лутър винаги се запасяваше добре. Джак взе една кутийка и излезе в градината.
Тук всичко се бе променило. Папратите бяха полегнали в сянката на големия дъб, а клематисът по оградата се бе сгърчил болезнено. Лехата с едногодишни растения също бе станала жертва на вашингтонските летни жеги.
Джак седна и отпи от бирата. Очевидно Лутър бе прекарал доста време извън дома си. Но защо? Вярно е, че човек е свободен да върви където си ще, но в цялата работа имаше нещо обезпокоително. От последната им среща бяха изминали няколко години. Навиците лесно се променят, но Лутър не бе от хората, които нарушават току-тъй стереотипа си. На него можеше да се разчита всякога и за всичко. Лутър не би оставил след себе си препълнена пощенска кутия, повехнали растения и неприбран автомобил, ако имаше избор. А дали го бе имал?
Джак се прибра в къщата. Телефонният секретар не бе записал никакви съобщения. Отби се пак в малката задушна спалня. Огледа я още веднъж и се почувства много глупав заради опитите си да се прави на следовател. Стана му смешно. Лутър сигурно си прекарва добре на някой от островите, където е заминал за една-две седмици. Какво се е затюхкал тогава? Освен това вече нищо не ги свързваше. Семейство Уитни се бяха превърнали в чужди хора за него — и бащата, и дъщерята. Всъщност какво ли прави тук? Може би се опитва да възкреси спомените отпреди няколко години? Или да се добере до Кейт с помощта на баща й? Едва ли. Баща й не би успял да му помогне в това отношение.
Джак излезе от къщата, заключи вратата и постави ключа под саксията. Погледна назад за последен път и се запъти към автомобила си.