Трябваше да вземе бързо решение. Единият вариант бе да си тръгне и да докладва на Бъртън за случилото се. Как ли би приел думите му, след като Ръсел щеше да отрече всичко? Постъпеше ли по този начин, щеше да стане обект на присмех, от което кариерата му също би пострадала. Глория го бе поканила с определена цел. Бе споменала, че президентът се нуждае от помощта му. Май не беше много ясно кой на кого ще помага тази вечер. Колин се почувства за първи път като хванат в капан. Капан! Тук не можеха да му помогнат нито атлетичните дарби, нито съобразителността, нито деветмилиметровият револвер. Тази жена го превъзхождаше интелектуално. Тя бе далеч по-високо и в официалната йерархия в сравнение с него. Колин изпита чувството, че надзърта с телескоп от някаква пропаст, но успява да види само токчетата на обувките й. Очертаваше се дълга нощ.
Уолтър Съливан крачеше под погледа на Санди Лорд. Бутилката уиски бе заела видно място на бюрото на Санди. В мрака отвън проблясваше само унилото сияние на уличните лампи. Температурите се бяха вдигнали поради някаква краткотрайна топла вълна, така че Лорд бе наредил климатичната инсталация да остане включена и през нощта — предстояло посещение на важен клиент. В този момент клиентът спря и се втренчи през прозореца в познатата бяла сграда на пет-шест пресечки, където пребиваваше Алън Ричмънд — ключът към грандиозния план на Съливан и Лорд. Така или иначе, на Съливан не му беше до бизнес. Лорд бе заинтригуван най-вече от сделките, но се стараеше да го прикрие. Тази вечер той беше тук като приятел. Трябваше да изслуша всички терзания и вайкания на опечаления Съливан, оплакващ малката мръсница. Колкото по-бързо приключеха с тази част от срещата, толкова по-скоро щяха да се заемат с истински значимото — предстоящата сделка.
— Службата беше много трогателна. Хората дълго ще я помнят — подбираше внимателно думите си Лорд. Уолтър Съливан бе негов стар приятел, но дружбата им се крепеше най-вече на отношението клиент-адвокат, което не даваше достатъчно представа за характера на другия. Съливан бе единственият сред познатите на Лорд, който предизвикваше у него нервност и несигурност, тъй като не падаше по-долу от самия Санди, ако не беше и по-способен.
— Беше — рече Съливан, без да откъсва поглед от улицата. Надяваше се да е убедил полицията, че тайното огледало няма нищо общо с престъплението. Друг въпрос е дали наистина са му повярвали. Разпитът се бе оказал доста смущаващ за човек като него, несвикнал с подобни неща. Следователят, не си спомняше името му, не се отнесе с необходимото уважение, което бе вбесило стареца. Ако не друго, то поне всекиму внушаваше респект. А и способностите на местната полиция да открие извършителя бяха твърде съмнителни.
Съливан поклати глава при мисълта за огледалото. Добре поне, че не го описаха пред журналистите. Трудно би понесъл любопитството на пресата. Всъщност инсталирането на огледалото бе идея на самата Кристи. Трябваше да признае, че и той не бе имал нищо против. Сега всичко му се струваше абсурдно. Първо му беше харесало да наблюдава как жена му се забавлява с други мъже. Самият той бе прехвърлил възрастта на любовните наслади и смяташе, че тя има право на компенсация. И все пак всичко между тях е било истински абсурд, който не изключваше дори и брака им. Изведнъж проумя цялата истина. Опита се да си спомни своята младост. Трябваше да прояви повече разум и да се сети, че природата не прощава никому и е неподкупна. Съливан се почувства засрамен и ядосан. Най-сетне се обърна към Лорд.
— Нямам много голямо доверие в следователя. Можем ли да привлечем федералните власти?
Лорд остави чашата, извади една пура и започна бавно да я разопакова.
— При убийства на частни лица ФБР не прави разследвания.
— Ричмънд ще ни помогне.
— Съмнявам се.
— Не си прав — разтърси, глава Съливан. — Стори ми се искрено загрижен.
— Недей да разчиташ много на тази загриженост. Той си има достатъчно проблеми.
— Искам да хванат убийците, Санди.
— Разбирам те много добре, Уолтър. Ще ги хванат. Прояви малко търпение. И на следователите не им е лесно. Те си разбират от занаята. Все пак никой не е предпазен от грешки. Ще видиш, че ще го докарат до съдебен процес. Помни ми думите.
— И какво ще последва? Доживотен затвор — изломоти презрително Съливан.
— Едва ли ще им лепнат смъртно наказание. Сигурно ще им се размине с доживотен затвор, но присъдата със сигурност няма да бъде условна. Ще се сбогуват завинаги със свободния живот. Само след няколко години една смъртоносна инжекцийка ще им се струва далеч по-милостиво разрешение.