Старецът седна и се втренчи в приятеля си. Уолтър Съливан не желаеше съдебен процес. Искаше единствено да се разкрият подробностите около престъплението. Трепна при мисълта за предстоящия шум в пресата. Журналистите ще се доберат до най-интимните страни на съвместния им живот с Кристин. Не би могъл да издържи на подобна атака. Лорд предположи, че извършителите ще бъдат осъдени на доживотен затвор. Уолтър Съливан се закле пред себе си, че ще спести на държавата разходите по изхранването им.
Ръсел се сви на кълбо в края на дивана и прибра голите си стъпала под широкия памучен пуловер, който стигаше до коленете й. При едно нейно движение Колин успя да зърне бедрото под твърде дълбоката цепка. Той си беше взел още две бири. Наля й от бутилката вино, която бе донесъл със себе си. Главата му беше доста замаяна, вратовръзката — разхлабена, а сакото и револверът — захвърлени на отсрещния диван. Глория бе опипала оръжието с възхищение.
— Толкова е тежък.
— Свиква се.
Ръсел не изрече въпроса, който обикновено му задаваха. Тя знаеше, че оръжието е влизало в употреба.
— Би ли жертвал живота си за президента? — погледна го тя с премрежени клепачи. Опитваше се да превъзмогне замайването. Това усилие не й беше попречило да го привлече почти до спалнята си. Какво й ставаше? Плътските изкушения взимаха връх над способността й да разсъждава. Трябваше да превъзмогне възбудата. Моментът бе твърде важен.
Може би ще трябва да се преоблече отново и да го покани пак в хола или в кабинета си, където тъмната дървена ламперия и лавиците от книги щяха да поохладят страстите й.
— Да — отвърна категорично Колин. — И заради теб бих спрял с гърдите си куршум, Глория — допълни той, когато Ръсел тъкмо се готвеше да се изправи.
— Заради мен? — трепна гласът й. Погледна го с широко отворени очи. Забрави за всичките си стратегически маневри.
— Без да се замисля. Агенти много, но шефката на президентската канцелария е една. Това е то — сведе поглед Колин. — Няма шега.
Той излезе и се върна с още бири. Забеляза, че тя се е преместила и сега коляното й докосваше неговото. Глория протегна крака и ги отърка в панталона му, а после ги подпря на масичката пред тях. Пуловерът се беше набрал достатъчно високо, за да се видят добре оформените й кремавобели бедра — ужасно възбуждащите бедра на жена, която не е в първа младост. Погледът на Колин се плъзна по тях.
— Винаги съм се възхищавала… на агентите — изрече тя почти свенливо. — Вярно е, че понякога усилията ви се приемат за някаква даденост. Затова държа да ти кажа колко високо ценя тази професия.
— Обичам я. Не бих я заменил с друга — отвърна Колин, гаврътна още една бира и се почувства по-добре.
— Радвам се, че дойде тази вечер.
— Винаги на твоите услуги, Глория. — Увереността му нарастваше пропорционално на погълнатия алкохол. Допи и тази бира. Тя му посочи с трепереща ръка барчето до вратата. Колин забърка по един коктейл за двамата и седна на дивана.
— Мисля, че мога да ти имам доверие, Тим.
— Разбира се.
— Надявам се, че няма да схванеш думите ми погрешно, но все пак искам да ти кажа, че Бъртън не ми вдъхва същото доверие.
— Бил е един от най-добрите агенти.
Ръсел постави ръка върху неговата.
— Исках да кажа друго. Известно ми е, че разбира от работата си, но понякога се чувствам несигурна… Не знам. То е нещо инстинктивно.
— Човек трябва да се доверява на инстинктите си. Аз също правя така — погледна я той. Стори му се, че до него се е подмладила с двайсет години. Имаше чувството, че е седнал до някоя колежанка, готова да завладее света.
— Моят инстинкт ми подсказва, че ти си човекът, на когото мога да разчитам.
— Така е — рече той и пресуши чашата си.
— Винаги ли мога да разчитам на теб, Тим?
Колин я погледна и чукна празната си чаша в нейната.
— Винаги.
Погледът му натежа от спомени. Върна се мислено към годините в колежа, когато бе спечелил шампионската титла на щата. Тогава Синди Пъркет бе впила очи в него по същия начин — готова да му се отдаде.
Колин постави ръка на бедрото на Глория и започна да го гали. Плътта й бе съвсем леко отпусната, колкото да се усеща, че е на жена. Тя не само че не се възпротиви, но и се премести по-близо. Тогава Колин пъхна ръка под пуловера й. Плъзна я по стегнатия й корем, докосна пътечката между гърдите и пак я извади. Обгърна я през кръста с другата си ръка и я притегли към себе си. Глория си пое дълбоко въздух, изпусна го бавно и зарови глава в рамото му. Започна да отърква налетите си топли гърди о него. За миг приближи устни до неговите, после се отдръпна, погледна го и запримигва.