Глория остави чашата си и бавно започна да смъква пуловера. Колин се нахвърли с необуздана страст. Разкопча светкавично сутиена й и зарови глава в меката плът. Последното нещо, което Глория свали от тялото си, бяха черните дантелени бикини. Тя ги запрати с усмивка в другия край на стаята и затаи дъх в ръцете на агент Колин. Той я понесе към спалнята.
11
Ягуарът се придвижи бавно по дългата алеята и спря. Двамата пътници слязоха.
Джак вдигна яката на палтото си. Вечерта бе доста хладна, прииждаха тежки дъждовни облаци.
Дженифър заобиколи луксозната кола и се облегна до него.
Той вдигна поглед към къщата. Входът бе потънал в гъст лъскав бръшлян. Личеше си, че всичко е строено от здрави, надеждни материали. Трябваше да признае, че имението си го биваше. Всъщност има ли нещо лошо в това да се радваш на красивото? Та нали щеше да получава четиристотин хиляди долара като съдружник на фирмата! Знае ли човек как би могъл да преумножи доходите си, ако привлече още клиенти… Лорд изкарваше пет пъти по толкова. Годишният му доход възлизаше минимум на два милиона.
Джак огледа ливадата с размери на малко летище. В съзнанието му се мерна странно видение. Обърна глава към Дженифър.
— Има достатъчно терен да си играем на футбол с дечицата — усмихна се той.
— Има — усмихна се Дженифър и нежно го целуна по бузата. Хвана ръката му и я постави на кръста си.
Джак погледна отново към бъдещия си дом за три милиона и осемстотин хиляди долара. Дженифър го наблюдаваше. Усмихваше се все по-широко. Очите й блестяха дори в тъмното.
Джак се бе втренчил в къщата. Слава богу, сега виждаше само прозорци. Призраците от миналото го бяха напуснали.
На дванайсет хиляди метра височина Уолтър Съливан се облегна назад в мекото кресло и погледна през прозореца на частния си самолет. Пътуваха на запад. Делниците на Съливан ставаха все по-дълги, но часовите зони никога не го бяха притеснявали. И бездруго нуждите му за сън бяха намалели с годините.
Мъжът, седнал срещу него, се възползва от възможността да огледа добре милиардера. Съливан бе прочут като бизнесмен от висока класа, който си служи със законни средства, макар и от време на време да бе упражнявал натиск. Законни средства! Това бе фразата, която се въртеше в ума на Майкъл Макарти. Законните средства рядко налагаха да се търсят услугите на човек със занаята на Макарти. Въпреки всичко не можеше да откаже поканата на един от най-известните богаташи, получена по дискретни канали. Самият Макарти беше станал един от най-прочутите наемни убийци в света не защото си обичаше работата. Просто обичаше парите и разкоша, който може да си купи с тях.
Допълнителното преимущество на Макарти бе свързано с външността му на преуспяващ бизнесмен. Приличаше на възпитаник на Йейл или Харвард, което не бе далеч от истината, тъй като бе завършил международна политика в Дартмут. Гъстата му чуплива руса коса, широките рамене и гладката кожа биха подхождали на преуспяващ предприемач или на филмова звезда в апогея на славата си. Фактът, че си изкарваше прехраната с наемни убийства и взимаше по един милион долара на поръчка, не помрачаваше нито младежкия му ентусиазъм, нито способността да се наслаждава на живота.
Съливан най-сетне погледна към младия човек насреща. Въпреки професионалното си самочувствие и огромно самообладание Макарти леко се притесни. Беше му писано да работи все с хора от елита.
— Искам да убиете един човек — рече простичко Съливан. — За съжаление още не знам кой ще е той. Дай боже един ден да науча. Междувременно искам да ви наема изцяло, за да се възползвам от услугите ви, когато ми потрябват.
Макарти се усмихна и поклати глава.
— Сигурно ви е известна репутацията ми, мистър Съливан. Услугите ми се търсят много. Освен това работата ми е свързана с пътувания по целия свят. Ако посветя всичкото си време на вас, трябва да занемаря другите си задължения, от което ще пострадат и доходите, и репутацията ми.
— Предлагам ви по сто хиляди долара на ден, мистър Макарти, докато се появи възможността — отвърна светкавично Съливан. — Когато изпълните задачата си, можете да удвоите обичайния хонорар за нея. Не мога да направя нищо по отношение на репутацията ви, но се надявам сумите да покрият финансовите ви загуби от едно подобно споразумение.
За миг Макарти облещи очи, но бързо успя да се овладее.
— Мисля, че предложението е приемливо, мистър Съливан.
— Доверявам се не само на професионалните ви умения, но и на дискретността ви, разбира се.
Макарти се опита да прикрие усмивката си. Самолетът на Съливан го бе взел от истанбулското летище около полунощ. Екипажът нямаше представа кого вози. Никой досега не бе успял да го идентифицира. Фактът, че се бе срещнал със Съливан лично, елиминираше опасността от посредник, който би дърпал конците и на милиардера, и на него самия. Следователно Макарти нямаше никакъв личен интерес да издаде Съливан.