Жената на снимката имаше кестенява, чуплива коса. Беше се усмихнала на Джак. Той помнеше добре този ден.
Пътешествие с велосипеди сред природата на окръг Албъмарл. Току-що бе започнал следването си в Юридическия факултет. Тя беше второкурсничка в колежа „Джеферсън“. Срещаха се за трети път, но имаха чувството, че са били винаги заедно.
Кейт Уитни.
Произнесе бавно името й. Ръката му инстинктивно очерта извивката на усмихнатите й устни, дълбоката трапчинка от лявата страна на лицето, изящния нос, заострената, волева брадичка. Погледът му се задържа върху големите бадемовидни очи, които винаги подтикваха към някакво палаво приключение.
Джак се изтърколи по гръб и постави портрета на гърдите си. Не можеше да си спомни за Кейт и да не се сети за баща й, стареца с ум бръснач и лукава усмивка.
Често бе ходил на гости при Лутър Уитни в малката му къщичка в Арлингтън, подобна на десетки, залепени една до друга. Обикновено пиеха бира и си говореха с часове. Лутър разказваше истории, а Джак го слушаше.
Кейт никога не посещаваше баща си, а и той не се опитваше да се свърже с нея. Джак се бе запознал с него съвсем случайно и въпреки неодобрението на Кейт пожела да се сближи със стареца. Това бе един от малкото поводи, които не предизвикваха усмивка у нея.
След завършването на Джак се преместиха да живеят във Вашингтон. Кейт записа право в Джорджтаун. Животът приличаше на приказка. Кейт присъства на първите процеси на Джак — тогава, когато той едва овладяваше вълнението си, преглъщаше трудно и все не можеше да запомни къде трябва да седне. Престъпленията, по които бе предявено обвинение срещу клиентите на Джак, постепенно станаха по-сериозни и ентусиазмът на Кейт угасна.
Разделиха се на първата година от стажа на Джак.
Причините бяха съвсем простички — Кейт не успя да проумее защо приятелят й е решил да защитава престъпниците и да се сближава с баща й.
Прекараха един от последните си мигове заедно в същата тази спалня. Тогава Джак я бе умолявал да остане при него. Въпреки горещите увещания тя го напусна. Преди четири години. Оттогава не се бяха виждали.
Разбра, че е постъпила на работа като прокурор в Александрия, щата Вирджиния. Представи си я как упорито тика зад решетките бившите му клиенти. Не знаеше нищо друго за нея.
Сега лежеше в тъмното и съзерцаваше усмивката, чрез която бе открил хилядократно повече, отколкото от преживяванията с бъдещата си съпруга. Запита се дали Кейт ще си остане все така загадъчна за него. И дали животът му ще следва неотклонно привичния си ход. Посегна към телефона и набра припряно един номер.
Четири позвънявания. После чу гласа й, който прозвуча с непозната за него припряност. Последва сигналът за оставяне на съобщение и той отвори уста да заговори на телефонния секретар. Готвеше се да изрече шеговито, неподправено и изненадващо съобщение, но загуби кураж и затвори. Ръцете му трепереха. Не можеше да си поеме дъх. О, боже! Беше се занимавал с пет особено жестоки убийства, а сега се притесняваше от едно обаждане като шестнайсетгодишен хлапак.
Сложи снимката на мястото й и се опита да си представи какво прави Кейт в момента. Сигурно е още на работа. Сигурно крои колко години да отнеме от живота на някой нещастник, комуто предстои да влезе в затвора.
Замисли се за Лутър. Дали не извършваше поредния си обир? А може би вече се прибираше с плячката?
Ама че семейство! Лутър и Кейт Уитни — толкова различни и толкова еднакви. Не бе срещал по-голямо сходство на характери, макар разбиранията им да бяха коренно противоположни. Спомни си нощта, когато Кейт го напусна и той се отби у Лутър, за да си вземат сбогом с една последна бира, изпита заедно. Двамата седяха в градината и наблюдаваха извивките на бръшляна и дивата лоза по оградата. Дъхтеше на люляк и рози.
Старецът прие новината по мъжки. Зададе няколко въпроса и пожела щастие на Джак. Не всички неща имат бъдеще — Лутър го знаеше прекрасно. И въпреки това се просълзи на раздяла, преди да заключи вратата след тази част от живота си.
Джак угаси лампата и притвори очи с ясното съзнание, че скоро ще настъпи утрешният ден. Златната мина, най-големият удар в живота му, приближаваше с още един ден. При подобна мисъл трудно можеш да заспиш.
3
Лутър наблюдаваше двойката през прозрачното огледало. Хрумна му абсурдната мисъл, че мъжът и жената всъщност си подхождат. Този извод не се обезсмисляше дори от странните обстоятелства. Мъжът беше висок, строен хубавец на прекрасната възраст между четирийсет и петдесет. Жената бе на двайсет и няколко. Имаше буйна златиста коса, миловидно овално лице и големи сини очи, които в този момент гледаха влюбено партньора с изискана осанка. Той погали нежните й страни. Тя задържа ръката му и предано долепи устни до нея.