Иначе Проторенесансът си е голямо нещо и аз много го уважавам, стига да не се опитват да го курдисат на онова място, на което си седи нашият Боянски майстор и неговата Десислава…
Десислава…
И севастократор Калоян, мъжът й.
О, ирония! Единственото, което знаем за тях, е, че са ктитори на Боянската църква!
И образите им…
Десислава… — къс и ослепителен проблясък на абсолютното…
…Казват, че безкрайността и абсолютното са категории, съществуващи само в потенциален смисъл, тоест съществуващи само като недостигаеми възможности.
Не!
Десислава е конкретното абсолютно! Тя е искра от актуалното — hie et nunc, тук и сега! — абсолютно.
За безкрайността — не знам. Павката твърди, че актуалната безкрайност абдикирала от модерната математика още в началото на века и че сега там била на власт потенциалната безкрайност, коронована от успехите на конструктивизма — но твърди това с ред уговорки и скоби.
А абсолютното?
Абсолютното може да съществува в актуален смисъл. Десислава е доказателство за това.
По-точно, Десислава е началото на доказателството. Аз трябва, аз мога и ще завърша това доказателство!…
Емилия сама ми е казвала, че въпреки всичко не може да си представи мъж на този свят, който да не изглежда пигмей след сравнение с мен.
Допускам обаче, че в минути на женско малодушие или женско неравновесие тя може да ми поиска развод.
Няма да й го дам.
Защото тя е права — всички са пигмей след сравнение с мен.
И няма да й позволя дълги години да си бие главата с който и да е — алтернатива просто няма! — пигмей.
Много по-добре е за нея (да за нея!) да живее с мен и да сменя пигмеите.
Такава е съдбата й. Такова е нещастието й — да живее в пустошта край абсолютното. Но все пак да живее! Защото след досег с абсолютното животът с пигмей е ад.
А за какво ми е нужно на мен самия всичко това?
Наясно съм. Казвал съм го и ще го кажа.
Тя, Емилия, намери мен — своето абсолютно. Аз също трябва да намеря моето! Нейното присъствие, тя.
като човек в контакт със своето абсолютно, ще ми помогне дори само с атмосферата си.
Нейното абсолютно съм аз.
Моето абсолютно ще бъде едно платно, което ще създам.
Когато нищо не разбираш от едно нещо, всичко ти е ясно. И можеш да го погалваш само с въпросчета-перца. Истинските, дълбоките въпроси с трудни отговори идват, когато вече си разбрал почти всичко. Това почти е невероятният извор, благословеният извор на новото, на откритието!
Аз усещам струята на този извор в мен…
„Ако искаш да видиш целия свят, надникни в капка вода.“
Латинска пословица
Защо се надявам, че чрез четката ще мога да постигна абсолютното? И дали само в живописта може реално да се прояви абсолютната хармония? А в музиката? В поезията? Не знам. Нека други я търсят там. Важното за мен е, че, за да възприеме абсолютното например в музиката, слушателят трябва да слуша час или два музика и при това да е много добре школуван слушател. Докато постигнатото с четката абсолютно би било и по-„компактно“ за възприемане, и би искало по-малка предварителна подготовка. Защо по-малка ли? Защото по начало в плодовете на четката има нещо универсално, нещо прямо, директно, нещо ясно само на себе си. Ето:
„В същност рисунката на Гоя, както и гравюрите, които са нейно продължение и я обогатяват чрез импресията, с образно писмо, поставено в служба на така наречения по-късно от него «идиома универсал» — универсален език“ — пише Шабрьон във великолепната си книга за Гоя.
Образно писмо, универсален език…
Според мен най-универсалният език е мелодията — мелодията като част от музиката. Тя е в състояние да предаде ясни твърдения чрез достатъчна достъпност. Мелодията е обаче силно ограничение на музиката! Следователно предаваните чрез нея твърдения са също силно ограничени по обхват, по възможности, по дълбочина.
Докато при творенията на четката може с нужната достъпност да се предаде всичко без загуба на смисъл и дълбочина — а само така ще се стигне до абсолютното…
Сезан и неговите многобройни и продължителни сеанси! Поставял моделите си върху дървени трупчета — мръднеш и паднеш! Правел си ябълки от картон, защото дори на ябълките, истинските, не им достигало търпение — гниели!
Какво е това?
Един от пътните знаци по пътя към абсолютното? Не!
Пътят към абсолютното е скоростна магистрала! А това е една от пътечките, вливащи се и уголемяващи в магистралата…
Гетов беше пределно искрен, остър и директен в бележките си — една доста дебела тетрадка! Смятам, че те имат всички данни, за да видят бял свят и надявам се, това ще стане. Непременно ще купя екземпляр, защото, предавайки оригинала, си дадох ясна сметка, че с удоволствие бих препрочитал някои от тях.