Остава да съобщя, че точката 22,13 дели амплитудата на бета-вълната точно в… златно сечение!
Не е ли вълнуващо (дори малко страшно!)?!
Тази верига: златно сечение — мозъчни бета-вълни — максимално приятно чувство!…
И съвпадането на точката на златното сечение с точката на максимално приятното чувство!…
Странно, невероятно, но е факт!
Това е тя, материалната връзка между психическото състояние на мозъка и златното сечение! Това е тя, демистифицираната мистика! Това е тя, психофизиологичната основа на психичното въздействие на златното сечение! И това е РЕЗОНАНСЪТ между — от една страна — максимума на бета-вълната на възприемащия мозък, максимум, делящ в златно отношение амплитудата на честотите на бета-вълната, и от друга страна — златната пропорция, очертана от фасадата на сградата, в която си се загледал (или от християнския кръст — той също е в златно сечение!)…
Да, резонанс между едно златно сечение в неврофизиологичните основи на мозъка и едно златно сечение в геометрията на материалния свят край нас…
… Но защо ми беше всичко това?
Защото то се оказа ключът, с който вече мога да посегна към загадката със смъртта на Гетов и Кюмюрджиев!
Ето какво ще направя с този ключ.
Първо. По начина, по който намерих числото 1,618 за бета-ритъма на мозъка, пресмятам съответните числа и за останалите шест мозъчни ритми. Получавам шест числа. Поставям при тях и 1,618 (на мястото му!). Числата стават седем и аз ги записвам едно след друго.
Второ. Рамките на загадъчното платно на Гетов също бяха седем. Вземам линия и измервам широчините и височините на тези седем рамки, а след това пресмятам седемте отношения между размерите на всяка от тях. Получените числа подреждам едно след друго от най-външната рамка към най-вътрешната и ги записвам точно под записаните вече на същия лист седем числа. Получавам следното:
1,272 1,618 1,272 1,221 1,324 1,380 1,465 1,272 1,618 1,272 1,221 1,324 1,380 1,465
Двете редици от числа си приличат удивително, нали? Еднакви са! Това е.
Как е стигнал Гетов до пропорциите на своите седем рамки, не знам.
Но как убива неговата картина, това, струва ми се, вече зная!
По неизвестен за мен начин (интуицията на гения?!), Гетов е налучкал горните седем числа и ги е материализирал в седемте си рамки. Внимателното възприемане на тези седем рамки в картината му чрез споменатия по-горе резонанс довежда всичките седем мозъчни ритъма до техните максимални стойности. Което в света на психиката се изразява чрез ЕДНОВРЕМЕННО ИЗЖИВЯВАНЕ НА ВЪЗМОЖНИТЕ МАКСИМУМИ НА СЕДЕМТЕ ПСИХИЧЕСКИ СЪСТОЯНИЯ! Едновременно изживяване на върховна наслада и пълно отчаяние, на болка и радост, на трескава творческа възбуда и безметежност на дълбокия сън и т. н. и т. н.; едновременно изживяване на полюсите на основните човешки психически състояния…
Това едновременно изживяване обаче се оказва непосилно за човешката физика. Цялата енергия на организма се поглъща от психиката и настъпва своеобразно блокиране на всички останали системи и функции на човешкото тяло, за което достатъчно убедително говори физическото състояние и на Гетов, и на Кюмюрджиев в минутите преди смъртта. Оптимизираното (по няколко параметъра) състояние на човешката психика нарушава хомеостазиса на целия човек като система. И тази разбалансирана система (с оптимизирана психика, но за сметка на тялото) се разрушава, както потъва кораб, чиито недобре закрепени товари се скупчват към единия борд.
(Всичко това според досегашните ни знания, разбира се — защото е възможно да има и неоткрити още мозъчни вълни, някои от които, в съответни режими, биха възстановявали нарушеното равновесие: едно плахо предположение от моя страна…)
Все ми е в ума и още нещо. Какво е възнамерявал да нарисува Гетов във вътрешната рамка? Гениалната му интуиция, логично е да се предположи, сигурно му е подсказвала как да балансира платното си. Убеден съм в това! А не е успял просто защото не му е останало време — готовата, но все още небалансирана част от цялото му попречва по най-безапелационния начин…
Някой твърдеше, че е невъзможно да напишеш стихотворение, в което да няма нищо друго освен поезия.
А то, излиза, че може, но не бива!
Защото, ето, Гетов нарисува картина, в която няма нищо друго освен хармония, и… тя го уби!
Струва си да се помисли какво се крие зад всичко това…