Докато три месеца и нещо по-късно една втора — и не по-малко странна! — смърт, тази на Огнян Кюмюрджиев, дооформи и затвърди предположението за ново и загадъчно явление.
Жарък юлски вторник. Трима млади мъже — брадати, навярно художници — изкачваха стълбището към същото онова ателие, в което смъртта беше намерила Гетов. Единият — риж, с увиснало на ухото кепе — разказваше нещо весело, увлечено имитираше някого. Другите двама оживено го допълваха. Спираха, за да се посмеят, тупаха се по раменете. Отвориха тежката дървена врата с изрязано елипсовидно слънце на нея и влязоха вкупом, без да прекъсват разговора си. Миг след това, с неподозирана за достолепието й пъргавина вратата отскочи с трясък. Рижият, блед и уплашен, със скокове се устреми надолу, кепето му се затъркаля след него. Мълчаливо споглеждайки се, другите двама се измъкнаха от ателието и останаха на площадката, но по-далеч от отворената врата. Рижият спря пред апартамента на Гетови и продължително зазвъни. Отвори Емилия.
— Здравей! Какво си… — започна тя.
Онзи обаче не я и чу. Остро се шмугна край нея, устремен към телефона. Извика „Бърза помощ“.
Веднага след това позвъни и в милицията. Настоятелно помоли за следовател и за възможно най-добрия специалист по съдебна медицина! После седна на първата му попаднала плоскост и дълго не отговори на ужасената Емилия…
Когато на другия ден и аз бях включен в разследването, Огнян Кюмюрджиев беше вече мъртъв. Смъртта настъпила по начин, идентичен с този при Гетов…
И така, аз се включих в следствието в същност с тримесечно закъснение. Три месеца закъснение при разследването на смъртен случай, при това по документи, съставени от съвсем непознати за теб колеги, е все едно за характера на хора от преди три хиляди години да съдиш по останките на техния дом, изваден от триметрова дълбочина, и то с непрепоръчителната нежност на булдозерна кофа. О, никого не обиждам с тези думи, не! Колегите много добре са си свършили работата, подчертавам това! Въпросът е, че по-късно следствието кривна в съвършено неочаквана посока, за която те не са имали и най-малкото основание да предполагат — твърде различно и ново се оказа случилото се. В същото време съзнавам, че, за да успея да доловя въпросното екстравагантно кривване, ми помогна до голяма степен именно това инак досадно тримесечно закъснение — то щедро се компенсираше от избистреността на нещата, която само Негово величество Времето може да постигне с невидимата си ласка. С какво разполагах?
Разполагах с документите от разследванията на двата смъртни случая. И с няколко дебели папки от великолепното научно следствие, проведено след втория смъртен случай — на Огнян Кюмюрджиев. Както е известно, Гетов и Кюмюрджиев са били художници, забележителни и много популярни млади художници, с безспорно и предричано от всички блестящо бъдеще. Разговарях с десетки лица, имали предимно творчески контакти с тях. Натъкнах се на множество факти, повече или по-малко любопитни, но които отказаха да заговорят ясно и еднозначно отблясъци на какво в същност са… „Глупав като факт!“, обичал да казва Балзак. И имал право! Знае се обаче, че същият този факт може да стане и много-много умен, точен и приказлив, стига да успееш — случайно или не — да го осветиш от една определена гледна точка! Тогава и той заприличва на онези пъпки в научно-популярните филми (снимани през интервали от време), които екзалтирано разтварят листче след листче, докато накрая скритото в тях цвете грейне в цялата си яснота и определеност!
Тази именно гледна точка и трябваше да открия. Насърчително все пак — просто една конкретна гледна точка да намериш, вместо да търсиш обяснението на загадката в двата мистериозни смъртни случая. Защото, отдавна съм убеден в това, картината на всяко престъпление е досущ холографска плака и образът, който ще извлечеш от нея, зависи единствено от ъгъла на осветяване… При хиляда промени на този ъгъл ще видиш хиляда, с еднакви герои и ситуации, но все пак съвършено различни драми. Като само една от тях ще бъде истинската.
Кое беше ясно отнапред? — Науката не познава заболяване със същите симптоми. Отравянето от някои редки видове тропически змии го наподобява, но само бегло. В агонията на Гетов липсват например характерните конвулсии, макар при Кюмюрджиев да ги е имало до известна степен. Специалистите просто не знаели какво да мислят. Появила се хипотеза, че в стремежа си да получи оригинални „екзотични“ смески от бои (каквато склонност и амбиция е имал, а и не само той — историята на живописта сочи редица подобни примери!), Гетов случайно е изфабрикувал неизвестна нова отрова и е пострадал поради невнимателното боравене с нея. Но тази хипотеза бързо била отхвърлена. Защото през последните дни дейността на Гетов се е изразявала предимно в размисъл, което личи и от неговия дневник. Този дневник се оказа от голяма полза и аз ще се спра на него по-късно.