Хипотезата за убийство също не издържала дълго.
Да не забравя. През целия си трийсет и четири годишен живот Гетов не е боледувал нито веднъж, освен дежурните детски заболявания, хреми и… махмурлук.
Да, махмурлук! И то по-често, отколкото и самият той би желал. Особено напоследък. Факт, който също не е за пренебрегване..
И още един озадачаващ детайл — след смъртта процесите в трупа протекли извънредно ускорено! Но ето че тази сама по себе си странна и полезна подробност (която маркира и изходна точка за проучване!) се трансформира в твърде досадно обстоятелство — Гетов бил погребан преди обичайния срок. Недопустима небрежност от страна на следствието! От ретроспективна гледна точка, разбира се.
Обследването при смъртта на Кюмюрджиев беше направено на ниво, но за жалост ниво, подходящо за обичайните, за… нормалните поводи за разследване. Докато случаят, както се оказа, не беше от тях, не беше „нормален“. Ето защо за хода на работата ми помогнаха в същност някои случайно попаднали в документите факти, докато онези, съставящи ядрото на един добре изпипан оглед и добре проведено първоначално разследване не само че не ми помогнаха, но ме и подведоха на първо време. Вярно, след смъртта на Кюмюрджиев вече се процедираше както подобава, но резултатите, до които се стигна, са резултати само от един добре изучен случай! Наистина, и два случая са малко за обобщения, но един е още по-малко, нали?
Преди всичко преседях дълги и изнурителни часове в злополучното ателие. Действително — ателие като ателие, обширно, удобно и много добре обзаведено. Но, имаше все пак нещо любопитно там. Гетов е работел на три платна едновременно. На различно разстояние пред всяко от тях стояли луксозни кожени кресла. Още четири такива бяха скупчени в далечния край под еркерния прозорец. Гетов винаги работел върху няколко платна едновременно и пред всяко едно от тях, докато е още недокоснато, неотменно се появявал фотьойл, който никой нямал право да мести! Тази чудатост не ми направи впечатление в началото. Байрон например, знае се, лично и най-ревностно е проверявал дали случайно няма сол, най-обикновена готварска сол около него докато работи — пречела му! Макар че каква връзка между поезия и… готварска сол?! Чудатост! И за какви ли не още чудатости бях слушал. Защо и Гетов да си няма?… И все пак някаква червена светлинка попремигна в съзнанието ми, когато разбрах, че Гетов саморъчно е демонтирал колелцата на скъпите фотьойли — за да не могат да се местят. Само дето не ги е завинтвал в пода! Е, това вече не можеше да не означава нещо, нали? Но какво? Озадачено попремигна светлинката в съзнанието ми, не можа да освети отговора и се превключи на по-слаб, едва-едва мъждукащ режим, в очакване на по-благоприятни времена… Тези по-благоприятни времена, естествено, нямаше да долетят самички на рамото ми, водени от хуманната си прищявка да помогнат на моя милост — изпадналия и в шах, и в цайтнот следовател. Самият аз трябваше да си ги доведа или поне да ги предизвикам. Заключих се в кабинета си, пуснах щорите и се зарових в папките…
Първият и най-шокиращ факт беше, че сцена и на двете трагедии е едно и също място — все това ателие на Гетов, обширно, удобно, много добре обзаведено и… и сякаш за баланс на плюсовете му (много хубаво не е на хубаво, казват) — място на две еднакви и еднакво необясними умирания… Неизброими проблясъци на пътечки към истината предвкусва всеки следовател, който има шанса още в началото да попадне на подобно получудо! И с какво само задъхано любопитство пристъпва към него!…
Само че в този случай обяснението на получудото започна травиално. Досадно травиално1, до скука. Започна с триъгълник — от онези, дето ги има под път и над път, и то толкова, че светът успешно би могъл да се разглежда и като кубистична рисунка от оплетени триъгълници.
Ето.
Някога Гетов и Кюмюрджиев били близки приятели. Приятелството секнало след като Гетов запознал Кюмюрджиев с приятелката си — Емилия — и… любовната връзка между Емилия и Кюмюрджиев започнала веднага! Тя продължила и след скорошния брак между същата тази Емилия и Гетов. Нещо необяснимо в същност! Защо Емилия се омъжва за Гетов, след като съвсем определено предпочита Кюмюрджиев? А Гетов? Той също се съгласява да се ожени за Емилия, въпреки че много добре му е известна сериозността на все още продължаващата връзка с бившия му приятел. Защо? Един чудат, един твърде неестествен триъгълник!