Трябва добре да смеля всичко онова, което знам за случая. Да го подредя. После да го преподредя от гледна точка на идеята за подсъзнателното убийство. Да видя добре какво ще се случи след това преподреждане. И тогава… тогава вече трябва да се очертае и онова, дето следва да го извърша, за да вървя напред, а не просто да се лутам из загадката или пък да изпадна в ролята на онзи, дето в объркаността си хукнал едновременно във всички посоки…
И така:
Какво има за подреждане и преподреждане?
Има два необичайни (за да не кажа загадъчни, макар че тази дума по приляга!) смъртни случая.
И двамата умрели са художници, и то (общопризнато!) много талантливи.
И двамата умират по един и същ начин.
И на едно и също място!
Още:
Много здраво и по най-тесен начин и двамата са били свързани с една и съща жена.
Тази жена е биохимичка. Също много талантлива!…
Добра задачка! Къде е твоят приятел, о, доктор Уотсън?
…Реших, че преди да започна преподреждането, трябва да видя по-отблизо Емилия Гетова. То, след всичко случило се, пази, боже, от близост с тази жена, но аз възнамерявах да я видя не като Емилия и не като жена, а като биохимичка, доколкото могат да се отделят тези съвсем различни неща.
Заместник-директорът на института, в който работеше Емилия Гетова, се оказа мой стар и близък приятел от студентските години. Разтопи се, когато взе да говори за Емилия:
— Представи си — каза, — Амстердам, международен симпозиум по биохимия и нашата Емилия Гетова след доклада си — център на внимание във фоайетата. Делегатите веднага бяха доловили, че макар докладът й да не съдържаше решение на старата загадка за двигателя на предбиологичната химическа еволюция тя предлагаше остроумно конструирана опорна точка (за решаването й! Представяш ли си! Феноменално! Плюс това Емилия беше най-красивата жена на симпозиума. И най-младата, ако не се броят журналистките. От всички страни чуваш:
— Мисис Гетова…
— Другарко Гетова… — Мадам Гетова…
Изобщо, да можеше, на ръце щяха да я понесат. И да ти кажа, атмосферата около нея си е все такава.
— Хм, съвсем като при нашата Теменужка! — рекох. — Помниш ли я? От Русе!
— О, да! Разбира се! Почти като при нея! Само че сега не съм влюбен…
Хубаво се посмяхме. Имахме си общи спомени.
Не съм ходил в Амстердам, затова преместих симпозиума във Варна през август и си запредставях Емилия във фоайетата, в ресторанта, в бара, на плажа… Проследих школуваното й плаване далеч отвъд шамандурите, неуморимостта й в танците — почиваше само когато почиваше оркестърът, до четири часа си я представях в бара сред много чаши и биохимични разговори на няколко езика… И склонността ми да я гледам като жена на Гетов се поразклати. Въпреки известността му, явно е имало среди, където не тя е била жената на Гетов, а Гетов е бил мъжът на Гетова…
Разговарях с много нейни колеги. Мнението им беше единодушно: Емилия Гетова е забележително свеж и нестандартен ум! Не е направила много досега, но то е обяснимо, защото е съвсем млада, сега започва и многото е още пред нея. Това в общи линии ми говориха всички. И колежките й даже, с една наистина изумителна благосклонност!…
Хубаво, но всичко това не ми вършеше работа! Друго очаквах да чуя аз! Друго, макар и да не знаех какво точно, но мигновено бих го разпознал. Подпитвах, умишлено насочвах или отклонявах разговорите, но все не идеше и не идеше това друго, докато изведнъж една много възрастна биохимичка, по телефона чак от Лондон го назова! (Бях й казал че съм научен журналист и пиша книга с очерци за талантливи млади български учени.)
— …Но знаете ли — каза по едно време тя, след като свърши с похвалите, — страхувам се, че мисис Гетова се пилее неразумно, че, разчитайки на младостта и несъмнената си дарба, твърде често сменя темите, върху които работи! Това си има и хубавата страна, разбира се, но все пак… При последната ни среща например на прощалния коктейл до късно през нощта тя ми говори за възможността чрез синтез на методи от биохимията, молекулярната биология и психофизиологията да се направи модел на сугестивните явления! Една забележителна, интересна и перспективна идея наистина! И не само това! В този модел, според мисис Гетова, може да се разграничат — и генетически, и структурално — хипнозата от самохипнозата, въпреки функционалната им симбиоза…
Самохипноза!
Най-после. Ето това беше, което, без да го зная точно, толкова очаквах да чуя!
Зарадвах се безмерно! Получих потвърждение за правилността на посоката, която бях поел. Човек, като търси, намира — казах си удовлетворен. И понеже чувствувах, че задоволството ми е твърде голямо, веднага се заех да го поохладя, допълвайки, че когато човек много силно иска да намери нещо, той все ще се изхитри да го намери. дори и да го няма…