Но фактът си беше факт! Самохипноза! Емилия Гетова се интересуваше от самохипноза!
Веднага се срещнах с нея и след къс, целенасочен разговор — вече знаех какво искам! — стана ясно, че тя многократно се е опитвала да работи в състояние на самохипноза върху някои особено трудни проблеми и има интересни наблюдения над този начин на работа, които скоро ще публикува…
Сега вече наистина можех да преподредя нещата. И вероятно да получа тяхното истинско разположение!
Първо. Обстоятелствата, в най-общия смисъл на думата, разбира се, защото много често самите ние ги насилваме до немай-къде и след получената деформация продължаваме да ги наричаме обстоятелства! — обстоятелствата, казвам, поставили Емилия Гетова в сложни взаимоотношения с Гетов и Кюмюрджиев.
Второ. Тя едва ли е могла дори що-годе поносимо да живее при създалото се положение, колкото и да се е опитвала да го приеме. Вярно, с диктатурата на ума си е успявала задоволително да обработи хода и статуквото на събитията, докато ги „очовечи“ дотолкова, че да станат възможни и допустими за интелекта й. Но човекът не е само интелект, а и чувство! Какво е направила тя на нивото на чувствата си? И удало ли й се е въобще да модифицира картината във вид, поносим за чувствата? Едва ли! Колкото и да доминира интелектът у нея, не е само той! И няма съмнение в това, защото аз видях тази жена и защото разговарях с нея!
С една дума, Емилия Гетова е успяла да накара съзнанието си да приеме ненормалния ход на личния й живот, но не и подсъзнанието си! И то, зад гърба й, фигуративно казано, е продължило да търси изход. И го е намерило.
Това е третото. Подсъзнанието намира изход! В едно от състоянията на самохипноза то надделява и тя сомнамбулно, със съвсем автоматизирани и ръководени само от подсъзнанието действия, взема от лабораторията си различни силно отровни химикали. В подобно състояние е и когато ги пуска в кафето на мъжа си. Необичайното съчетание на тези химикали е причина за необичайните ефекти, съпътствували смъртта.
По-нататък.
След смъртта на Симеон Гетов, Кюмюрджиев, който не разполага с удобно ателие, се премества да работи в освободеното вече ателие на Гетов. След седмица отношенията на Емилия и Кюмюрджиев се възстановяват. Подсъзнанието обаче не е изпълнило докрай задачата си! Сега то е стимулирано и от силното чувство за вина, което самата Емилия може и да не е съзнавала, но е таяла в себе си. И идва денят, когато и Кюмюрджиев е отровен по същия — подсъзнателен — начин… Кръгът се затваря.
Както виждате, хипотезата ми беше готова. Тя се подкрепяше и от редица още факти, които тук не изнасям, но те са в документите по следствието и при нужда могат да бъдат на разположение. Бях готов вече да докладвам заключението си, плюс предложението Емилия Гетова да се разпита в състояние на хипноза.. Казвам „беше“ и „бях“, защото, докато подреждах папките и хвърлях последен поглед върху някои от документите, Емилия Гетова ми донесе една тетрадка.
На корицата й под „ДНЕВНИК“ педантична ръка беше изписала някакъв многословен евфемизъм на „пиянски бръщолевения“. И тези наистина правени все в пияно състояние, или поне близко до такова, бележки на Гетов взеха, че извъртяха нещата на сто и осемдесет градуса!
Ще си позволя да цитирам някои мисли от този дневник, на първата страница на който ръката на самия Гетов е отбелязала изрично:
„НЕ ПОДЛЕЖИ НА ПУБЛИКУВАНЕ! НЕ ПОДЛЕЖИ НА ЧЕТЕНЕ! ПОДЛЕЖИ НА ИЗГАРЯНЕ!“
За цитиране не става дума и аз ще си го позволя. Прощавайте за черния хумор.
Стилът на Гетов, както ще се убедите, е особен — импулсивен и неподреден. Разбира се, това са си просто негови бележки, той ги е нахвърлял, освобождавал се е от тях, когато го е овладявала силна мисъл или чувство; на места се долавя и допингът на алкохола. По всичко личи, че той не е гледал на тях като на произведение, което някога ще може да се публикува.
Из дневника на Симеон Гетов
Остана ли нещо, което не съм прочел, огледал и премислил?… Натрових се, препълних се с литература. И запази ли се нещо наистина мое сред този океан от информация?…
Питали бяха някого как пише музиката си. Отговорил: „Спомням си всичко композирано досега, отстранявам го и каквото остане, го записвам“
Не! Не съм съгласен.
Ако ме попитат дали ми е останало нещо мое си сред този океан от информация, отговорът ми ще бъде категоричното „Да!“. Да! Остана Всичко си е мое! И е така, защото е по-прав онзи, който бе казал: „Няма нищо по-лично, по-органично от това да ползуваш другите за храна. Като трябва добре да ги смелиш. Лъвът е изграден от смляно говеждо“,