Нищо, ето какво.
Нищо, освен мъчителния спомен за сладката страст, която бяха споделили. Нищо, освен ужасяващата увереност, че няма да обича никой друг мъж така, както обича Нейт. Нищо друго, освен едно сърце, което бе изпълнено с надежда, а сега бе разбито на хиляди кървави парченца.
Отхвърли завивката настрана и стана от леглото. Бързайки към банята, събра разхвърляните си дрехи и отказа да се поддаде на горещите сълзи, които неудържимо напираха под клепачите й.
Какво очакваше? Той беше Нейтън Уелър — Призрака. Ледения. Господин Безчувствен, както обичаше да го нарича Ози. Наистина ли си мислеше, че една нощ, прекарана с нея, изведнъж би го превърнала в някой друг? Е, той наистина се преобрази, но също както при Пепеляшка, метаморфозата му бе ограничена във времето. Не в полунощ, както е в приказката, а с появата на новия ден.
И не остави след себе си стъклена пантофка.
О, не! След себе си той успя да остави само глупавото й, импулсивно, разбито сърце.
Глава 17
— Трябва да се държиш здраво — инструктира Нейт Али, докато се движеха в натоварения чикагски трафик. Фантома се провираше между колите, които нямаше как да направят място на ревящия двуколесен звяр. — Ози току-що се обади и ми съобщи, че тунелът под реката не може да се използва, затова се налага да минем през главната порта като светкавица.
— Тунелът под реката? — Гласът й звучеше дрезгаво, все едно не го беше използвала много отдавна. Е, не беше изненадващо, тъй като това бяха първите думи, които си разменяха, след като Нейт провали всичко в онази окаяна мотелска стая.
Почти петнадесет часа Али бе запазила пълно мълчание и се бе опитала да се докосва до него възможно най-малко — само в случаите, когато се налагаше да се подпре на тялото му от страх да не падне на завоите. Никога не бе предполагал, че е възможно да жадува… или да му липсва толкова много обикновения контакт с друго човешко същество.
— А, искаш да кажеш пещерата на Батман42 — отговори сама на въпроса си. — Какво се е случило?
Човече, само при звука на гласа й сърцето му забързваше ритъма си. Може би, ако вземеше следващия завой по-рязко, тя щеше да бъде принудена да увие ръцете си около него и след това… Не. Имайки предвид, че през целия път на връщане се бе притискала назад към облегалката, по-вероятно би предпочела да излети от седалката на Фантома, отколкото да го докосне и с пръст.
Проклятие! За относително интелигентен човек понякога се държеше като първокласен надут глупак. Тази сутрин беше един шибан пример за това.
— Спомена за някакъв проблем с хидравликата на отварящия механизъм на вратата откъм страната на „Черните рицари“ — отвърна Нейт. — Можем да влезем в тунела през входа, намиращ се на паркинга, от другата страна на пътя, но тогава ще се наложи да стоим вътре. Само Бог знае колко време ще отнеме преди Бунтарката да оправи проблема. Не знам за теб, но на мен мисълта да стоя затворен в онзи усоен проход, под тоновете мръсна вода на река Чикаго, изобщо не ми звучи примамливо.
Ха! Изведнъж се превърна в словоохотливата Кати43?
Не беше произнасял толкова много думи от… Е, откакто Али го бе прегръщала силно и нежно бе изтръгнала от него историята за Москва.
Може би се опитваше да компенсира всичките часове на мълчание днес… или просто беше задник.
Помисли си, че тя ще заложи на последното.
— Хмм — измърмори младата жена, без да предполага каква е посоката на мислите му. — Съгласна съм с теб, но защо трябва като светкавица… Хей! Тъпанар! — Тя заплаши с юмрук таксиметров шофьор, който за малко да ги прегази в стремежа си да пресече на зелено.
Леле, подложи едно момиче на силен стрес за няколко дни, облечи го в черна кожа, дай му пистолет и изведнъж то се превръща в Зина — принцесата воин44.
Шофьорът сигурно бе видял изражението „Мога да кастрирам мъж само с мисълта си“ на лицето й, защото вдигна ръце в знак на „Извинявам се!“ и Али изръмжа:
— Както и да е… Само не разбирам защо трябва да минем като светкавица през предната порта. Има ли нещо, което не ми казваш?
Нейт не можеше да повярва, че водят този почти разумен разговор след начина, по който бе оплескал нещата в „Хепи Ейкърс“. Беше се държал като пълен идиот, но, мили Боже, никога не бе очаквал да се събуди от непрекъснато повтарящия се сън за ужасната смърт на Григ и да види над себе си красивото, загрижено лице на Али.
42
Пещерата на Батман е подземният щаб на комиксовия супергерой, състояща се от серия подземни пещери под резиденцията му. — Б.пр.
43
44
Зина, принцесата воин — американско-новозеландски телевизионен сериал 1995 — 2001 г. — Б.пр.