Тя наистина беше Зина, принцесата воин.
Един куршум профуча покрай шлема толкова близо, че усети топлината от завихрения въздух върху бузата си, и след това времето спря. Ръкохватката на полуавтоматичния пистолет, облечена в мека фина гума, се сля с дланта му и непоколебимият му пръст се плъзна върху спусъка. За част от секундата или може би един миг повече, автоматично отчете разстоянието, траекторията на куршума и коригира целта спрямо хоризонтала. Не му остана нищо друго, освен да натисне спусъка.
Куршумът 45-ти калибър напусна цевта със силен гръм и дивото тракане на автомата замлъкна.
Да… На човека вероятно ще му е малко трудно да използва Калашника с тази два и половина сантиметрова дупка над дясното му око и с голяма част от сивото му вещество, излетяло през раната на тила.
В оглушителната тишина, непосредствено след смъртта на стрелеца, Нейт можа да чуе как Али ругае до ухото му:
— Остави ме да стана, по дяволите! Мога да ти помогна!
Той едва не се усмихна.
— Не мърдай! — посъветва я грубо. Не искаше да поема рискове, докато оглежда района. Беше я смачкал под себе си, но по-добре няколко контузии и охлузвания, отколкото куршум… Възстановяването от такива дребни наранявания беше много по-лесно.
Когато впери поглед в онова, което беше останало от караулното помещение, едва преглътна жлъчката, надигнала се в гърлото му. Би било цяло чудо, ако Манус все още е жив.
Нейт не искаше да напуска защитната си позиция над Али, но най-малкото трябваше да отиде и да провери какво става с Манус. Човекът беше Рицар — е, само тяхно доверено лице — но не можеше просто да седи тук, ако има все още някакъв шанс да му помогне.
— Искам да останеш зад Фантома — инструктира той младата жена, като продължаваше да претърсва с поглед околните сгради за колеги на стрелеца с автомата. — Трябва да отида да проверя караулното помещение.
Не изчака отговора й, просто се надигна от податливото й тяло и…
Един куршум се заби в настилката до левия му крак. От удара горещият асфалт избухна в остри малки парченца.
Това не беше автомат. О, по дяволите, не. Това беше пушка с ръчно зареждане. Доста добра при това, ако съдеше по звука й.
— Мамка му…
Той легна отново върху Али, насочвайки оръжието си по посока на изстрела. Тогава нещо привлече вниманието му.
Един мъж с пистолет в ръка притича по протежението на покрива на магазина за гевреци. Този беше луд! Силуетът му се открояваше на хоризонта и за Нейт бе детска игра да го покоси с един куршум, но човекът не се целеше в тях.
Мистериозния?
— Какво, по…
Не получи шанс да довърши въпроса си, тъй като Мистериозния изпразни в залп оръжието си и бързо се прикри зад климатичната инсталация на покрива, когато моментално отвърнаха на огъня му.
Тогава куршумите внезапно спряха да летят. Тишината, която се установи на улицата, беше осезаема и тежка като шасито на Фантома. Тихото тик-тик-тик на работещия на празен ход двигател на мотора звучеше ужасно силно, в сравнение с нея.
Призрака претърсваше с поглед отсрещния покрив за Мистериозния, когато сподавен вик го накара да се обърне. Видя мъжете от „Черните рицари“ устремени към тях, въоръжени до зъби и с оръжия в готовност за стрелба.
И тогава…
— О, Боже мой! — прошепна Али. Очите й се разшириха от ужас, когато погледна през открехнатата порта от ковано желязо в двора на комплекса. — Това Пати ли е?
— Не! — изстена Нейт. Гърдите му се стегнаха толкова силно, че беше цяло чудо как изобщо си поема въздух. — Мили Боже, не!
Но отричането не можеше да промени факта, че Пати лежеше на асфалта на по-малко от два метра зад вратата, а тъмната локва кръв под нея бавно се разстилаше в зловещ кръг. Мътните го…
Господи, изглежда е носила поднос с шоколадови бисквити, когато е била повалена, и сега те се бяха разпръснали около тялото й като ужасяващи конфети.
В един момент Дан беше коленичил до жена си, а в следващия се спусна към открехнатата порта, крещейки като обезумял. Той трескаво се заизвива, докато успее да мине през пролуката и, напрегнал яките си мускули, се впусна в налудничав бяг. И тогава…
Мамка му!
Той се блъсна в Мистериозния, който слизаше по противопожарната стълба на магазина. Кинетичната сила от деветдесеткилограмовото тяло на Дан Ман изхвърли двамата мъже във въздуха и те изпуснаха оръжията си, които бяха забравени в последвалата борба за надмощие. Секунди по-късно Дан вече седеше върху гърдите на господин Мистерия и налагаше лицето му с юмруци.