Тези шибани файлове!
Не беше чувал нищо от Джони, след като научи за смъртта на Роко, но всъщност и не очакваше обаждане до довечера. Джони бе обещал, че госпожица Морган и бившият сержант Уелър са вече пътници. Заради заплашителния тон, с който звучеше грубият глас на Джони, Алдъс му вярваше.
Сега усети тежестта на мобилния телефон с предплатени разговори като оловна тухла във вътрешния джоб на сакото си.
Възможно ли беше Джони да се е провалил? Ако файловете бяха намерени? Това беше единственото, което обясняваше ситуацията.
И за първи път в целия му луксозен живот заплахата от личен провал надвисна над Алън Алдъс като чудовище с отровни зъби.
Франк огледа Овалния кабинет и поклати глава. Не само че никога не си бе представял, че ще влезе в тази стая с нейните антични мебели, гипсови релефи и истинска живопис с маслени бои — както се досещате и с оригинална картина на Джордж Вашингтон — ами и никога не бе предполагал, че ще седи в нея с тази странна група от хора около себе си.
Президентът Томпсън седеше зад бюрото и изглеждаше много сериозен и властен. Неговите началник-щабове, включително генерал Фулър, се бяха разпръснали из помещението. Някои се бяха разположили на диваните в средата на кабинета, други стояха прави покрай стените. Генерал Фулър крачеше напред-назад, толкова вбесен, че би могъл да вдигне цялата страна в бойна готовност DEFCON 147.
Бившият агент от ЦРУ Даган Золнер стоеше до вратата. Той беше отговорил, без да се колебае, на въпросите, отправени към него от президента и началник-щабовете, личната му почтеност се усещаше във всяка една негова предварително добре обмислена дума. Сега Золнер изглеждаше така, сякаш предпочита да бъде на всяко друго място, но не и тук, а позата му показваше, че е готов да офейка при първа възможност. Франк забеляза, че здравото око на мъжа изобщо не стоеше мирно, а непрекъснато се стрелка насам-натам; не му убягваше нито най-лекото движение, нито най-слабата мимика на присъстващите в стаята. Човекът определено беше напрегнат, както повечето агенти, но Шефа трябваше да признае, че е малко заинтригуван от него. Досието му — беше го прочел по време на полета до Вашингтон — беше нещо много интересно.
Тук беше и Призрака. Облегнат на отсрещната стена, все още облечен в кожените си мотористки одежди и с окървавена тениска отдолу, той изглеждаше съвсем не на място. Не че всичко по Франк беше изрядно, но, по дяволите, копелето можеше поне да смени шибаната фланелка преди да се срещне с президента. Разбира се, знаеше, че на момчето изобщо не му е до това как изглежда в момента.
Затормозеният и лишен от сън мозък на Призрака бе зает с нещо съвсем различно и Шефа бе сигурен, че има доста добра представа с какво точно, тъй като го хвана да поглежда дискретно към Али, която полагаше доста усилия да не се свлече от твърдия фотьойл с висока облегалка, в който седеше. В последните няколко дни жената бе минала през ада. Бяха я нападнали, бяха стреляли по нея в два отделни случая, беше насинена, охлузена и на всичкото отгоре беше загубила брат си.
След като научи за ситуацията, в която бе попаднала, министърът на отбраната пожела да чуе подробностите от собствената й уста, което й спечели място при настоящата среща.
Франк беше благодарен на президента, че й позволи да присъства, защото горката жена заслужаваше много повече от всички тях да види как поставят сенатор Алън Алдъс на шибаните му колене.
И говорейки за…
Силно почукване предизвести дългоочакваното пристигане на сенатора.
— Влезте! — нареди президентът Томпсън със спокоен и авторитетен глас. Безспорно този тон помагаше да се вдъхне доверие сред хората от нацията. Франк трябваше да признае, че той дори работеше за него.
Когато двама агенти от Тайните служби ескортираха висок мъж на средна възраст в стаята, Шефа забрави за Золнер, Призрака и Али, защото веднага разпозна сенатора. Беше виждал Алън Алдъс един-два пъти по вечерните новини да възхвалява този или онзи за постигнати успехи, или да се пеняви за слабостите на опозиционната партия.
Спомни си, че още тогава си бе помислил, че човекът е доста хлъзгав за собствено добро. Оказа се, че инстинктите му не са го подвели. Сенаторът не беше нищо повече от арогантен задник с добра дикция и елегантен костюм. Франк мразеше хора като него.
47
DEFCON 1 (DEFense readiness CONdition) — Готовност на въоръжените сили на САЩ за отбрана. Това е 5-степенна скала, като най-високата степен е DEFCON 1 — максимална готовност. Това предполага, че САЩ е в навечерието на мащабен военен конфликт с евентуалното използване на оръжия за масово поразяване. — Б.пр.