Само ако беше толкова лесно.
— Той не ме иска.
— Какви ги говориш! — Изражението на Бунтарката сякаш й казваше, че е глупачка.
— Не бих могла да понеса да ме отхвърли отново — обясни тя. — Не и когато имам такава нужда от него.
— Чакай! Спри за малко! — Беки вдигна ръка. — Не би могла да понесеш да те отхвърли отново? Какво искаш да кажеш? Кога Призрака те е отхвърлил?
Али усети, че се изчервява. Изобщо не й се искаше да споделя с Беки, но знаеше, че жената няма да я остави на мира, докато не получи задоволително обяснение.
— Когато бяхме в онзи мотел ние… ние, ъъъ… ние така да се каже…
— Правихте любов? — подкани я Беки нетърпеливо.
— Да. — Това със сигурност беше любов, поне от нейна страна. — След като се любихме, той пределно ясно показа, че е било само за една нощ и не се интересува от нищо повече.
Проклятие! Една-единствена сълза се стече по бузата й. Али вдигна трепереща ръка, за да я избърше, като се надяваше да си остане единствена, и се молеше стената, зад която държеше огромното бреме на мъката си, да не рухне.
— Може ли да ти задам един личен въпрос?
— О, сега на лични ли минаваме? — Младата жена едва не се засмя, благодарна за разсейването.
Беки завъртя очи.
— Както и да е. Виж, аз само искам да разбера едно нещо.
Али преглътна и кимна.
— Какво?
— Обичаш ли го?
С цялото си глупаво, разбито сърце.
— Да — въздъхна, признавайки го на глас за първи път.
— Ами какво, по дяволите, чакаш тогава, сестро? — Бунтарката плесна с длан по масата и сребърният сервиз за чай подскочи. — Иди и си го вземи!
— Но… Нито дума ли не чу от това, което казах? Той не ме иска! — изсъска, изумена от предложението на Беки. — Показа го съвсем ясно в мотела и повече от ясно, когато отказа да отговори на телефонните ми обаждания!
— Ха! — Посетителката й махна пренебрежително с ръка. — Той просто те избягва, защото си мисли, че не може да те има. Знаеш ли — завъртя очи, виждайки недоумението на Али, — той смята, че никога няма да му простиш за цялата история, свързана с Григ.
— Но в О-Овалния кабинет… той…
— Знам всичко, което се е случило там — прекъсна я Беки. — Той е избягал. А ти какво очакваш? Не е искал да се изправи лице в лице с омразата и обвиненията ти, след като той самият вече обвинява и мрази себе си достатъчно и за двама ви.
Беше ли възможно?
— Той ли ти го каза — попита Али с надежда. Сърцето се бе качило в гърлото й.
— Шегуваш ли се? — Бунтарката я погледна с недоверие. — Призрака не говори с никого, но това е друга тема. Знам това, което съм видяла със собствените си очи. Той те иска, толкова е просто, дори и ако все още не го знае. Мъжете толкова рядко знаят какво искат… или какво е добро за тях. Това е така, защото са заврели глави в задниците си — обясни тя много сериозно. — По-важният въпрос е, дали ти го искаш? И готова ли си да направиш жертвите, които са необходими, за да го имаш?
Глава 20
Когато Нейт получи съобщение, че има посетител на главния портал, последния човек, когото очакваше да види там, бе Али.
Не можа да повярва на очите си, когато я съзря, надвесена през прозорчето на новата караулка, да се кикоти и шегува с Манус, който се бе възстановил почти напълно от раните си, и сега се бе изчервил като влюбен ученик.
Препъна се, борейки се с желанието си да падне на колене пред нея и да я моли да му прости за… всичко. За това, че не е успял да се измъкне по-рано от проклетите въжета, за да спаси живота на Григ. За всичките години, през които се бе чувствал неудобно, че трябва да я мами. За жестокия начин, по който се бе отнесъл към нея в нощта, когато дойде в спалнята му. За отвратителните, скандални неща, които й бе наговорил на сутринта в „Хепи Ейкърс“. За това, че бе страхливец и не отговори на обажданията й, за да не чува омразата и мъката в сладкия й глас.
— Какво правиш тук, Али? — попита вместо това, докато глупавото му сърце заплашваше да изскочи от гърдите му.
Тя се обърна към него със смях в очите, и всичко, за което можеше да мисли, беше, че Али е най-красивата жена на света.
— Охо! — усмихна му се тя и нежното й, палаво изражение едва не го повали. Беше преживял глад и обезводняване, счупени кости, огнестрелни рани и мъчения, но усмивката й беше достатъчна, за да предаде Богу дух. — Защо имам чувството, че сме били в тази ситуация и преди?