Нейт не можеше да й отговори, не и когато умираше от бавна, мъчителна смърт.
Тогава тя се спусна… към него.
Той се стегна за ударите, който беше заслужил, но…
Целувки!
Горещи малки целувки обсипваха цялото му лице и… тези гладки, тънки ръце, обвити около врата му, и… Мили Боже, пръстите й се заровиха в косата на тила му.
Сънуваше. Би трябвало да е така.
Али го мразеше и в червата, защото бе убил брат й. Мразеше го за всичките години, през които я беше гледал с мрачен поглед и още по-мрачни мисли. Мразеше го за многократните отхвърляния и за непростимия начин, по който се отнесе към нея, след като най-накрая се бе предал на желанията на тялото си. Мразеше го заради всички причини, заради които трябваше да го мрази.
Така че, това беше сън. Прекрасен, сладък сън, защото нямаше начин тя да е тук, притисната в него, сякаш никога не ще го пусне, обсипвайки го с нежни целувки и шепнейки му колко много й е липсвал.
Странно… Все пак… усещаше я толкова истинска в ръцете си, толкова мека и жива, и…
Орлови нокти. Вдъхна дълбоко прелестния аромат на орлови нокти.
— Али? — Отдръпна се назад, за да погледне в златистите й очи и затаи дъх, когато…
— Обичам те! — изрече на един дъх тя и сякаш земята престана да се върти.
Нейт поклати глава — не можеше да разбере, не можеше да повярва.
— Но… но…
— И не ми пука, ако не ме обичаш, защото и това ще стане. Освен това се нуждаеш от мен, независимо дали го разбираш, или не.
— Но… но… — Уф, не звучеше ли като повредена грамофонна плоча!
— Съжалявам, че не ти казах по-рано, но щях да го направя, ако бе вдигнал проклетия телефон! Но… благодаря! Благодаря за това, което си направил за Григ в онзи ужасен ден!
О, Исусе!
Това беше.
Точно там, на тротоара, той падна на колене, без да обръща внимание на болката, която се изстреля директно в мозъка му. Али, заключена здраво в ръцете му, се свлече заедно с него.
— Шшт — успокои го тя, а топлото септемврийско слънце сияеше над тях, сякаш приветстваше тържествено с лъчите си малката искра, която пламна за живот в тъмната му, измъчена душа.
И… да, това бяха неговите сълзи, които падаха горещи и влажни в меката й коса, докато тялото му се тресеше толкова силно, че му се стори, че чува тракането на зъбите си.
— Шшт, Нейт — повтори тя и леко обърна глава, за да го целуне нежно по потръпващата шия.
Топъл, дъхът й беше толкова топъл.
— Кажи го отново. — Той се задави, все още не можеше да повярва.
— Шшт, Нейт — прошепна, движейки устни до челюстта му.
— Не това. Другото.
— Благодаря ти за…
— Не! — прекъсна я, сърцето му едва издържаше напрежението. Нима бе халюцинирал? Беше ли казала…? — Другото.
Меките й устни се притиснаха до брадичката му.
— Обичам те, Нейтън Дъглас Уелър.
— Али! — Притисна я до гърдите си, потърси и намери сладката й, прекрасна уста, а сърцето му за миг увеличи размера си и стана два пъти по-голямо.
Целуна я с цялата страст, която притежаваше, показа й с устни, зъби и език безграничната си любов. Тя отвърна на целувката му със същата страст и вероятно щяха да започнат да късат дрехите си един друг, ако Манус не избра точно този момент, за да се прокашля.
Али се отдръпна и задъхана се засмя.
— Хайде да вървим…
— … вътре — довърши вместо нея, като я дръпна да се изправи на крака и заедно се запътиха към работилницата.
— Нейт! — изписка тя, когато той отключи набързо голямата метална врата, която се удари с трясък в стената, тъй като бе отворена рязко, и я повлече след себе си по коридора и нагоре по стълбите към залата за конференции. — Намали малко. Имаме цялото време на света, за да…
— Радвам се да те видя отново, Али — подвикна Ози, когато минаваха покрай компютрите.
— Аз също, Ози — отвърна тя и дръпна Нейт за ръката.
Искаше да спре и да разговаря с хлапето точно в този момент?! Тя беше напълно полудяла, ако си мислеше, че ще се забави дори и с една наносекунда, преди да я има само за себе си, и то гола.
Когато Али заби крака, Нейт стрелна Ози с убийствен поглед, преди да се наведе и да грабне на ръце тази прекрасна, луда, бавеща се жена.
— Нейт! — изпищя възмутено, докато той се качваше тичешком към третия етаж и буквално нахлу в стаята си, затръшвайки нетърпеливо с крак вратата след себе си. — Това беше изключително грубо!