— Хмм. — Хвърли я на леглото и се стовари върху нея. Невероятната жена се изкикоти съблазнително и го привлече в меката люлка на бедрата си, сграбчи го за раменете и превзе устата му.
Необуздан. Тя харесваше неговата необузданост.
Нейт не беше сигурен кой кого съблече, но за миг и двамата бяха голи и той влезе в най-горещия и най-сладък дом, който някога бе познавал.
— Кажи го отново — въздъхна младият мъж.
— Обичам те — прошепна Али, извивайки се под него, и взе всичко, което той можеше да й даде, като в замяна му даде всичко, което имаше.
Малко по-късно двамата бяха заситени, задъхани и все още усещаха последните конвулсии от изживяната кулминация в онова сладко, горещо място, където телата им останаха слети. Когато най-сетне успя да си поеме въздух, той се надигна на лакът, за да отстрани влажния кичур от ъгълчето на красивата й като розова пъпка уста.
— Така… — започна, но не можа да устои, наведе се и нежно целуна пухкавите й устни.
— Така… — повтори тя, отвори едно блестящо око и го дари с усмивката, която Нейт обичаше толкова много.
— Аз, ъъъ… Тоест, предполагам, че трябва да поговорим за… Това, което… искам да кажа е… Хмм, ти… би ли…
Господи, беше такъв задник! Когато в действителност се стигна до това, той не можеше да произнесе въпроса.
— Бих ли какво, Нейт? Да го направим отново? Нужно ли е изобщо да питаш? — Али се засмя, сложи крак върху задника му и завъртя ханша си.
— Не. Искам да кажа, да. — Той притисна таза си напред, защото да я чувства около себе си… Исусе! Беше несравнимо. Но всъщност не това се опитваше да каже. — Али, би ли…
— Да направя това? — Тя стисна вагиналните си мускули и очите му се кръстосаха. Буквално.
— Това върши работа — успя да изрече задъхано. О, човече, и още как! — Но, Али, би ли…
— Да.
Усмивка изви устните му, макар че му бе много трудно да се съсредоточи върху нещо друго, освен чистото физическо удоволствие да я има в обятията си.
— Ти дори не знаеш какво щях да попитам, жено.
Сладката й секси усмивка озари целия му свят.
— Няма значение, Нейт. Отговорът винаги ще е един и същ… да.
— Омъжи се за мен — изтърси той, защото, когато беше дошло времето да зададе този въпрос по мил, романтичен начин, не бе успял да надрънка нищо друго освен глупости.
— Да се омъжа за теб? — Красивите й златисти очи се разшириха и моментално се изпълниха с толкова нежна обич.
Нейт преглътна и кимна, глупавото му сърце сякаш заседна в сухото му като пустиня гърло.
— Ами… — Али сви устни.
Сега идиотското му сърце се качи чак в носа и гореше като разпалена жар, което накара очите му да се напълнят със сълзи.
— … зависи — довърши тя и той въздъхна облекчено.
Би направил всичко за нея. Би напуснал Рицарите, би станал продавач на коли, би продал Фантома, би остъргал със зъби всички дъвки, залепнали под бюрото й в детската градина…
Тя се усмихна като Мона Лиза и приложи любимия си трик: просто го изчака.
— От какво? — попита той, когато не можеше да издържи нито секунда повече. — От какво зависи?
— От това, дали вярваш, че с времето можеш да ме заобичаш.
— С времето… — Поклати глава слисан. — Скъпа, обичам те от първия миг, в който те видях.
— Ммм. — Тя затвори очи. — Звучи хубаво. Бих могла да свикна с това.
— Обичам те — прошепна той, взе красивото й лице в шепи и обсипа с нежни целувки веждите, бузите, носа й… — Обичам те — промълви тихо срещу устните й, понечи да я целуне и тогава… — Как? — Попита и необузданото му сърце изведнъж замръзна.
— Какво как? — Али отвори очи и го погледна както котка гледа огромна купа със сметана.
Ако го гледаше така и след това, което искаше…
Не. Нейт поклати глава. Преди да продължат по-нататък, трябваше да знае.
— Как можеш да ме обичаш след онова, което направих?
Малкото й сладко носле се набръчка, щом повдигна вежди.
— Онова, което си направил? Ти си сторил най-преданото, най-смелото и безкористно нещо, което мога да си представя, Нейт. Как мога да не те обичам?
— Но ти… ти повърна, след като разбра…
— Повърнах, защото имам най-слабия стомах на света и това ми се случва доста често. Нямаше нищо общо с вината, Нейт. Беше свързано със съчувствието. Когато разбрах какво трябва да ти е коствало… аз се сринах. Буквално. Моят обяд беше по целия великолепен килим на Овалния кабинет. А после ти избяга и не отговори на нито едно от позвъняванията ми и аз си помислих, че ти не искаш мен или моето съчувствие.