— Исусе, тя си има доста добра колекция — промърмори хлапето, докато разпаряше с нож финия шев, за да извади тънкото като нишка устройство за проследяване, скрито в подгъва на още един чифт от бикините на Али.
Поправка. Още един чифт от прашките на Али.
— Хмм — изръмжа Нейт, като не знаеше дали да се смее, или да плаче. Оказа се, че жената е горда собственичка на цяла колекция от „Виктория Сикрет“.
Освен това долавяше лекия аромат на орлови нокти, излъчван от купчината дрехи. Разбира се, това вероятно бе само омекотител или лосион, или нещо такова, но своенравният му пенис започна да се втвърдява като реакция на мириса, съчетан с усещането от сатена и коприната, които стискаше в юмрука си. Това върна спомените му от онзи ден на плажа. Дълбок, интуитивен спомен за ефирни бикини, докоснати от търсещите му пръсти и още по-нежното усещане за топла, влажна плът под…
Не, по дяволите! Няма да мисли за това сега. Не можеше да мисли за това сега. Не и когато тя стоеше толкова близо. Не беше сигурен дали не е мутирал в пещерен човек и…
Не!
Някак си, със свръхчовешки усилия, Нейт успя да разтвори непослушните си пръсти и хвърли всичко обратно на масата.
— Знаеше ли, че Григ има толкова секси сестра? — попита го Ози.
О, да.
През последните десетина години Али играеше главна роля в мокрите му сънища, а какво да каже след онзи ден на плажа? От личен опит знаеше как се чувства човек, когато гъвкавите й ръце се стягат около врата му, меките й гърди се притискат здраво и плътно към неговите и пъргавият й език достига чак до сливиците му.
Аха, със сигурност би могъл да потвърди колко секси е тази жена.
Беше страхотна.
— Искам да кажа, че тя наистина е секси — настоя Ози. — Сериозно, тя кара кръвта ми да кипи, ако разбираш какво имам предвид. Естествено, от оскъдното женско бельо получавам ерекция. Откакто на дванадесет открих каталога на „Фредерикс“9, принадлежащ на по-голямата сестра на най-добрия ми приятел, съм пристрастен. Да не говорим, че винаги съм бил фен на червената дантела. — Хлапето вдигна един червен дантелен сутиен и размърда вежди.
Боже! Това беше повече, отколкото Нейт би искал някога да знае за момчето.
Плюс това, гледката на долното бельо на Али в ръцете на друг мъж, особено като знаеше, че то възбужда малкия задник, го караше да дъвче пирони.
И тъй като наоколо нямаше пирони за дъвчене, той каза нещо, което през целия си жалък живот не мислеше, че ще изрече:
— Пич, престани да дрънкаш, по дяволите, и продължавай да пееш.
За какво толкова си говорят?
Али погледна към двамата мъже, които ровеха из бельото й и…
Грешка!
Ози/Итън държеше червения й сутиен и мърдаше вежди.
Страхотно. Просто… страхотно. От минута на минута този ден вървеше от лошо към по-лошо.
За да се разсее, младата жена се наведе над масивния парапет и погледна надолу.
Разстоянието до най-долния етаж беше главозамайващо. По тухлените стени бяха изрисувани високи четири и половина метра карикатури с толкова ярки и наситени цветове, че бе необходим ум, много по-творчески от нейния, за да може да ги назове всичките. Тези стенописи придаваха на огромното пространство облика на някаква странна кръстоска между лунапарк и работилница. Всяка от анимираните, ненормално увеличени фигури, явно съответстваше на един от служителите на „Черните рицари“ АД. Изглеждаха като излезли от някой комикс — изпъкнали мускули и напрегнати сухожилия.
Бетонният под беше като очарователен пейзаж от петна, стари и нови разливи на масло и въздействаше като огромен тест на Роршах10. Покрай ярко боядисаните стени бяха наредени огромни шкафове с инструменти, целият етаж бе осеян с голямо количество специализирани машини с различни форми и размери. Али не би могла да назове нито една от тях, дори ако животът й зависеше от това.
Това, което можеше да разпознае, бе редицата от блестящи, ръчно изработени мотори, паркирани до една от стените. Машините бяха боядисани във всички възможни цветове — от тъмни до най-ярки — а дизайнът им беше див и своеобразен. Те образуваха един впечатляващ низ от блестящ хром и искряща боя, който свидетелстваше, че тук все пак се правят някакви машини.
И може би щеше да си остане със заблудата, че „Черните рицари“ АД е точно това, за което се представя, ако в момента не се намираше в работилницата и… да, това беше хеликоптер.
10
Тестът на Роршах е метод за психологическо оценяване, почиващ на разработките на психиатрите Бине и Хенри, които предложили използването на стандартизирани мастилени петна за изследване на въображението, обединени с тестовата техника на Юнг. Така Роршах създава тест, целящ измерването на цялостната личност и особено на безсъзнателните емоции. — Б.пр.