Има ли конкретна дума, описваща реакцията, която тази жена предизвикваше у него? Болезнено втвърдяване може би я описваше донякъде, но неблагоразумна възбуда бе точното определение.
Само при мисълта как тя му подава чифт бикини, запазили топлината на тялото й, и спомените, които те събуждаха, караше нажежена до бяло похот да плъзне по гръбнака му.
Тези спомени бяха последвани моментално от ужасяваща картина… треперещата му ръка, стиснала дръжката на кървавия боен нож, и осакатеното, безжизнено тяло на Григ, изстиващо в ръцете му.
Заля го чувство за вина.
Ах, да! Това до голяма степен обобщаваше всичко, що се отнася до връзката му или липсата на такава с Али Морган. Желание и вина. Двете емоции бяха преплетени до такава степен, че Нейт се чудеше дали въобще може да изпитва едната без другата.
Що за шибана ситуация?
И ето я тук, застанала само на крачка от него, вероятно облечена с розово копринено бельо, и го гледа полууплашено, полуразвеселено с бадемовите си, блестящи като злато очи.
По дяволите. Очи, блестящи като злато? Тази жена го превръщаше в проклет поет. При това — не особено добър.
— Ясно. Ще… ъъъ… ще отида да се погрижа за проблема с бельото. — Али се стегна, изпъна слабите си рамене, опитвайки да се отърси по някакъв начин от умората. Не беше спала повече от двадесет и четири часа. Той знаеше, че щом адреналинът спадне — което, съдейки по стъкления поглед в очите й, щеше да се случи съвсем скоро — ще се строполи и ще трябва да чакат дълго за отговор, докато се наспи и се съвземе.
Нейт не искаше това.
Колкото по-скоро разбере какво по дяволите става, толкова по-бързо ще реши проблема и Али ще си замине обратно у дома. На безопасно разстояние, чак на другия край на страната. Което понякога му се струваше, че е прекалено близо. Особено когато си спомнеше за онзи ден на плажа — те…
— Къде е тоалетната? — попита гостенката.
— Надолу по коридора — посочи с пръст през рамо, — втората врата вдясно. — Когато тя се отправи в тази посока, той добави: — Ей, Али? — Младата жена се обърна към него. — Ти нали си учителка в детска градина? — изтърси Нейт, без да се замисли.
— Да. — Наклони глава и се намръщи. — Защо?
Той просто я гледаше. Да, защо? И какво от това? Боже, аз съм пълен идиот!
— Защо тогава са ти нужни всички тези неща?
Въпреки че само преди минути се убеждаваше, че няма да мисли за бельото й, всичката тази секси коприна и прозрачна дантела го бяха обсебили напълно.
Има ли мъж в живота й? Някой наистина щастлив кучи син, заради когото да облича тези възбуждащи парчета плат? Някой недостоен негодник, който има привилегията да докосва топлата й гладка кожа? Да целува всички онези сладки, чувствителни местенца? Да изтръгва онзи тих еротичен стон от гърлото й?
При тази мисъл му се прииска да застреля някого. И непознатият никаквец, заради когото си беше купила всичкия този боклук, беше отлична мишена като за начало. А после можеше да продължи с приятелите си.
По дяволите, когато се намираше в близост до нея, ставаше наистина кръвожаден.
— Какви неща?
Той наведе глава, докато й се мръщеше изпод вежди. Тя знаеше отлично за какво става въпрос. Устните й се извиха и той си спомни колко меки бяха те и колко сладък бе вкусът им…
Не!
Смаза мисълта толкова ефективно, колкото Григ бе смачквал всички онези петнисти оранжеви хлебарки, които навремето съжителстваха щастливо с тях в Колумбия.
— Да не би да казваш случайно, че една детска учителка не се нуждае от секси бельо? — попита тя и погледна предпазливо към Ози, който се справяше доста добре с ролята на глухоням.
Нейт скръсти ръце. Наблюдаваше. Чакаше. Трябваше просто да й даде време. Съвсем скоро, без никакво друго насърчаване освен мълчанието му, всички мисли в хубавата й глава щяха да се излеят от сочните й устни с цвят на праскова. Устни, които бе…
Мамка му! Ето че умът му отново се насочваше натам. Това беше проблем при нормални обстоятелства, а когато беше на една ръка разстояние от нея? Човече, това се превръщаше в проклета мания.
Нейт едва не се усмихна, когато тя започна с предизвикателен тон:
— Виж, прекарвам целия си ден с петгодишни. Пея глупави песни, оцветявам с пастели и правя животни от глина. Лепя и гланцирам. Играя малкото пате и страшния пират. Бърша носове и дупета. Нося тениски с избродирани АБВ и поли, които издържат на три дузини мръсни ръчички. Така че… — Тя направи физиономия, с която сякаш му казваше „Да не си посмял!“. — Това ми помага да не забравя, че под дрехите ми има сърце и тяло на жена.