А сега, стоеше в стая с най-близките приятели на Григ, които сякаш предпочитаха да се карат помежду си, отколкото да й помогнат да разбере какво, по дяволите, става тук.
Да му се не види!
Беше на ръба да се разплаче отново.
— Ние сме малък екип, който работи по договор с министерството на отбраната — спокойно съобщи Шефа, без да обръща внимание на разправията между Ози и Дан.
Какво каза току-що? Сълзите, които заплашваха да потекат, изчезнаха като мираж в пустиня, щом се обърна и зяпна Франк.
Ами… че то било… изключително лесно.
Леката насмешка в буреносносивите очи на мъжа срещу нея я увери, че той е имал намерение да отговори на въпросите й още от самото начало.
Добре! Два пъти, да му се не види! Благодарение на раздразнението си бе избухнала без видима причина, което бе просто перфектно. Сякаш да гледаш как двама мъже тършуват из бельото ти и да бъдеш принудена да им дадеш мръсните си бикини, не е достатъчно унижение за един ден.
— Добре… — Тя се протегна и придърпа стола към себе си, опитвайки да се успокои, и седна разтреперана. Приливът на адреналин се оттече от тялото й и изведнъж Али се почувства като мокър парцал — отпусната и безжизнена. Това било значи. Най-накрая… истината; поне повече, отколкото брат й бе споделил. О, отново да му се не види! Сега наистина ще заплаче. — Вие, момчета, сте… какво? — Подсмръкна и се стегна, за да не рухне пред останалите. — „Непобедимите“?
Ози избухна в смях, приключи словесния си двубой с Дан и се включи в разговора.
— Влюбен съм в теб, жено. Кълна се, че ще бъда най-добрият съпруг на света! Да, ние сме „Непобедимите“, само че по-млади, по-красиви, със страхотни мотори и истински куршуми.
Аха. Значи сравнението с „Непобедимите“ не беше разбрано добре. Съобщението е прието. Високо и ясно.
— Аз май пак нещо не схващам — измърмори Дан.
— Пич, разбира се, че не схващаш — отвърна Ози. — Филмът е създаден преди по-малко от двадесет години…
— Значи тогава сте… шпиони? — Али го прекъсна преди двамата с вечния му противник да започнат отново.
Дан Ман завъртя очи и въздъхна възмутено.
— Защо всеки се прехласва по шпионите? От всички наши задачи, тези, които включват шпионаж, обикновено са най-скучни. Много седене в очакване перфектното парче информация да падне право в скута ти. Не, благодаря. Дай ми спасителна мисия или заличаване на врага.
По дяволите, явно нямаше да спечели никакви приятели, като се опитва да ги категоризира. За щастие, Франк й се притече на помощ.
— От време на време правим прониквания за събиране на информация, което може да бъде сметнато като типичен шпионаж, но в повечето случаи правим онова, което американското правителство трябва да направи, но не може да си позволи да направи открито.
Добре, добре. Не трябваше да обяснява това точно на нея. Достатъчно дълго бе живяла с Григ, който служеше в морската пехота, за да чете между редовете.
— До-о-бре — прошепна тя, докато вдигаше кока-колата към устните си, но спря по средата на движението и постави кутийката обратно на масата. — Добре — повтори по-силно. Все още се затрудняваше да асимилира факта, че бе получила отговорите толкова лесно. След години на спекулации и очакване Григ да се разкрие, изведнъж беше тук, с истината, подхвърлена й безстрастно.
Защо Григ просто не й беше казал? Защо не й се бе доверил достатъчно, за да…
Не.
Тези въпроси нямаше да я доведат доникъде. Особено след като единственият човек, който можеше да им отговори, си бе отишъл завинаги. Преглътна болката и зададе въпрос, който бе наистина от значение:
— Над какви задачи работеше брат ми? И какво общо има това с мен?
— Някой? — Шефа огледа хората около масата.
— Провалихме онази оръжейна сделка в Бразилия точно преди двамата с Нейт да тръгнат за Сирия — предположи Дан.
— Да — потвърди Ози, докато пишеше бързо по клавиатурата, — но там всичко мина чисто. Няма начин някой да открие кой е участвал. Трябва да е нещо друго.
— Призрак, възможно ли е Григ да е разгласил информация, която… не знам… по някакъв начин да е дала идея на някой, че Али притежава нещо ценно? — попита Франк.
Младата жена видя как лицето на Нейт се стегна и само по някакво чудо не се пръсна на хиляди парченца.
— Никога — процеди той.